Санкциите имат минимален ефект върху руските петролни сондажи. Засега

Въпреки санкциите Русия е напът да подобри за втора поредна година рекордите при сондажите за добив на петрол през 2023 г., съобщава Bloomberg. От края на лятото до октомври страната успя да възстанови не само обемите, но и стойността на износа на петрол - силна илюстрация, че секторът е по-устойчив от очакваното.

В края на годината обаче засиленият контрол от страна на САЩ, както и като цяло намаляването на цената на петрола на световните пазари, доведоха до сериозно намаление на цената на руския водещ сорт "Уралс". По данни на Министерството на финансите през декември средната цена на руския "Уралс" е била 64,23 долара за барел, тоест близо до тавана, определен от Г-7, ЕС и Австралия. За сравнение цената на норвежкия петрол от Северно море е 77,88 долара за барел. 

През ноември руският сорт достигна цена от 72,84 долара за барел, при цена на норвежкия петрол от 83,12 долара за барел, става ясно още от руската статистика.

България има дерогация и възможност да купува руски петрол до края на 2024 година, но депутатите решиха да намалят срока на действие до 1 март. Данните показват, че в периода август - октомври цената на руския петрол обаче е била съвсем близка до цената на референтния за повечето петролни договори сорт "Брент". След решението на парламента доставките на руски петрол за България се сринаха.

Само 15% от сондажните дейности в Русия зависят от технологии  от т.нар. "враждебни държави", коментират анализатори от базираната в Осло Rystad Energy. Изтеглянето на западните компании от руския пазар почти няма ефект за съвместните проекти, защото обикновено те остават своя ноу-хау, изграждан през годините на съвместната работа, допълват от Kpler.

Данните обаче показват потенциален проблем - работи се основно по старите сондажи, докато темповете на проучвания са под пика им от 2019  година. Това е нормално - в условията на криза високорискови проекти, каквито са проучванията, се съкращават.

За цялата 2023 година Русия е напът да направи проучвателни кладенци с обща дълбочина от 1000 километра. За сравнение по съществуващите кладенци са извършени действия с обща дълбочина от почти 30 хил. километра дълбочина.

Тази висока активност обаче се съчетава с намаляване на добивите в съзвучие с ангажиментите към ОПЕК+. Това означава, че усилията са насочени просто към удържане на нивото на добива, а не към разширяване. В същото време Русия се нуждае от разработката на нови кладенци, след като изчерпи тези, от които черпи в момента.

По данни на Енергийния институт към Оксфордския университет през 2022 година 96% от добива на петрол в Русия е от разработени преди пет и повече години находища. Част от тях са преминали пика на добивите си.

Руски експерти коментират, че това е нормална практика - при изчерпване на находищата, тогава се пристъпва или към разширяване на съществуващи, каквото се прави в момента от руските петролни компании, или към разработването на изцяло нови кладенци. Проблемът е именно по отношение на изцяло новите проекти - тяхното развитие беше планирано с използването на западни технологии.

Заради липсата им работата на новите кладенци може да се окаже по-неефективна, а добивът - по-скъп. Намаляването на ефективната сондажна работа ще ограничи добивите с 20% в дългосрочен план.