fallback

Въглищата са климатичният бич, от който светът не иска да се откаже

На последната климатична среща на ООН световните лидери „забравиха“ да пояснят кой ще плати за глобалния екологичен преход

22:30 | 21.12.23 г. 17
Автор - снимка
Създател

Почти невъзможно е да накарате всяка държава по света да се съгласи за каквото и да било. Но на последните преговори за климата на ООН лидери, представляващи всички хора на Земята, се хванаха за ръце и пееха в перфектна хармония на споделеното си убеждение, че въглищата са абсолютно най-лошите, пише Bloomberg.

И все пак твърде много от тях все още не могат да се наситят на единственото изкопаемо гориво, което кара петрола да изглежда като мързеливец, когато става въпрос за нагряване на атмосферата. Това е мрачно напомняне, че преминаването на световната икономика към чиста енергия ще бъде трудно и изключително скъпо и че по-богатите нации трябва да споделят много повече от тежестта, отколкото правеха досега.

Бяха необходими десетилетия разговори по темата за климата, за да признае светът публично на конференцията COP28 в Дубай, че изкопаемите горива като цяло са главният виновник за емисиите на парникови газове, които нагряват планетата. Но консенсусът на презрение към въглищата се формира малко по-рано: светът се зарече да премахне „въглищната енергия на COP26 в Глазгоу през 2021 г. - обещание, което повтори в Дубай без дебат.

Какви се резултатите обаче? Световното потребление на въглища е нараснало с повече от 5% след това споразумение от Глазгоу, въз основа на оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Миналата седмица МАЕ оптимистично предположи, че глобалното търсене на въглища е достигнало пика си тази година с рекордните 8,5 гигатона и леко ще спадне до 8,3 гигатона до 2026 г. Ако това звучи като незначителен напредък, предполагам, че можете да спорите, че все още е по-добре от нищо.

Но преди година МАЕ предположи, че търсенето на въглища вече е достигнало своя връх от около 8 гигатона и едва ли ще бъде по-високо през 2025 г. В последния си доклад агенцията ревизира значително своята оценка за търсенето през 2022 г. от 8 гигатона на 8,4 гигатона. Миналогодишният резултат се оказа фалшив връх. Новото твърдение на МАЕ за незначителен напредък прикрива това, което всъщност е било залитане в грешната посока.

Въглищата са най-големият замърсител с парникови газове, отделяйки 40% от всички емисии, свързани с енергията. След спада по време на пандемията, въглищните емисии скочиха до рекордно високо ниво от 15,5 гигатона през 2022 г. Това е повече от всички енергийни емисии на Китай и три пъти повече от тези на САЩ. Това не само е ужасно за климата в дългосрочен план, но замърсяването с въглища има незабавен ефект върху човешкото здраве. Няма да можем да спрем глобалното нагряване, без първо да спрем изгарянето на въглища.

Въглищата отчитат бърз, добре дошъл спад на потреблението в САЩ и ЕС, съответно с 21% и 23% само през изминалата година, изчислява МАЕ - и това става, въпреки че войната в Украйна предизвиква притеснения, че Европа ще бъде принудена да се завърне към изкопаемото твърдо гориво заради липсата на природен газ.

В САЩ сега възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) произвеждат повече електроенергия от въглищата. Дори Япония, която се отказва много по-бавно от тях, изгоря с 8% по-малко тази година.

Ситуацията е много по-различна отвъд развития свят. Китай, Индия и бързо развиващите се икономики от Югоизточна Азия напоследък увеличават използването на въглища. Всички се присъединиха към глобалните ангажименти за постепенно премахване на въглищата. Но последните остават евтин, надежден източник на енергия, когато не са налични ВЕИ - често срещан проблем за развиващите се икономики.

Най-доброто решение е да се укрепи възобновяемият капацитет, който да измести въглищата. Но това изисква пари -  много, много пари. Китай инвестира много в чиста енергия и смъртта на въглищата изглежда неизбежна там, пише Дейвид Фиклинг от Bloomberg Opinion. Но по-бедните развиващи се нации ще имат нужда от помощ.

През 2021 г. страните от Г-7 създадоха Партньорството за справедлив енергиен преход, за да помогнат на някои от най-силно замърсяващите страни в света да преминат към по-чиста енергия. Резултатите са поразителни.

Индонезия наскоро обяви план на стойност 20 млрд. долара за финансиране на подобен преход, който обаче оставя недокоснати „затворените“ въглищни електроцентрали — които промишлените потребители държат под ръка, за да осигурят надеждна енергия при необходимост — и предвижда закриването на само две от свързаните с мрежата въглищни централи в страната.

Виетнам обяви подобен план на стойност 15,5 млрд. долара п овреме на COP28, който предвижда повишаване на мощността на въглищната енергия до 30 гигавата от 25 до 2030 г.

Едно голямо препятствие е сериозното разминаване в сумите, които Г7 предлага, и реалната цена на прехода. Правителството на Индонезия изчисли, че ще са му необходими 600 млрд. долара, за да премине към възобновяема енергия, от които 20 млрд. долара са само първоначалната вноска. По-голямата част от нищожните суми, предлагани на Виетнам, са под формата на търговски заеми, а не безвъзмездни средства.

На COP28, дори когато най-накрая обещаха да се откажат от изкопаемите горива (бавно и чак до 2050 г.), световните лидери удобно  пропуснаха подробностите за това кой ще плати за тази монументална промяна.

Ангажиментът на света да се откаже от навика си да използват въглища е поразителен пример за това защо заможните страни трябва да подходят много по-сериозно към подпомагането на по-бедните държави да ускорят прехода. Това може да включва  поемане на ангажимент за прекратяване на изгарянето на въглища много по-бързо, както предлага Международният институт за устойчиво развитие. Каквито и да са средствата, ключът е да запомните, че въглищата, изгаряни във Виетнам, оказват дълбоко влияние върху климата във Върмонт и Виена.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:16 | 21.12.23 г.
fallback
Още от Енергетика виж още