Има начин да изключим въглищата, без да губим работни места

Това е една от основните главоблъсканици по света: Могат ли политиците да затворят въглищните мини и електроцентрали, без да съсипят местните икономики в процеса?

През август делегация от виетнамски държавни служители, които искат да отговорят на този въпрос, предприемат пътуване с кола на изток от Мелбърн до долината Латроуб. Те минават покрай охладителните кули на електроцентралата Yallourn и откритите мини близо до Моруел, останки от бързо замиращата индустрия в региона. 18-те членната правителствена група посещава ново съоръжение за батерии, построено на мястото на вече несъществуваща електроцентрала, захранвана с въглища, и се срещат с местни лидери, за да обсъдят своя подход, пише Bloomberg.

След почти век като централен доставчик на електроенергия за щата Виктория, повечето от местните мини и електроцентрали трябва да затворят между 2028 и 2035 г., ако вече не са го направили. И все пак районът е предотвратил упадъка и болестите на отчаянието чрез планове за изграждане на соларни паркове, съоръжения за съхранение на батерии и първите офшорни вятърни инсталации в страната. Безработицата е ниска, а населението – което в момента наброява около 300 хил. души - расте, заедно с доходите на домакинствата. Цените на недвижимите имоти се покачват.

„В общността има увереност, че ще се оправим“, споделя Крис Бъкингам, ръководител на Latrobe Valley Authority (LVA), регионална агенция, създадена през 2016 г., за да помогне за управлението на предстоящия енергиен преход.

Въглищата, най-мръсното изкопаемо гориво, все още генерират около една трета от световното електричество. Това е особено вярно за развиващите се икономики, които се нуждаят от бърза, евтина и надеждна енергия и често твърдят, че не трябва да застрашават развитието си, за да решат проблем, който исторически не са създали.

Възобновяемата енергия постигна огромен напредък, но проблемите са по-дълбоки в страни с ограничена инфраструктура и няма лесно решение на този въпрос: богатите държави все още не са предоставили милиардите долари, обещани за финансиране на прехода, а икономическата криза, предизвикана от затварянето на мини и електроцентрали в САЩ, Обединеното кралство и Европа, едва ли е вдъхновяваща.

Все пак натискът за отказване от въглищата се ускорява. Всички страни, ангажирани с Парижкото споразумение за климата от 2015 г., трябва да представят план за намаляване на емисиите пред ООН, а чуждестранното финансиране за въглищата до голяма степен пресъхна. Преговорите за климата в рамките на конференцията на ООН през 2021 г. в Глазгоу представиха пакети за помощ, за да се помогне на развиващите се нации да ускорят затварянето на въглищните централи.

Миналата година Виетнам подписа една от най-големите споразумения в света за финансиране на политиките за климата на стойност 15,5 млрд. долара, предназначено да насърчи организираното постепенно спиране на въглищната дейност, което също така защитава икономиката на страната.

Идеята за бавно, целенасочено премахване на въглищата е сравнително нова. Това зависи от сътрудничеството от страна на индустрията за изкопаеми горива и компромиса от страна на екоактивистите. Възможността да се поучим от по-ранни, хаотични закривания на мини на други места е, по ирония на съдбата, страничен продукт от исторически късното навлизане на Австралия в борбата с климата. Страната все още е силно зависима от въглищата – повече от Виетнам, по някои показатели – но преходът в гореспоменатия район е от решаващо значение за нейните нови амбиции за въглеродна неутралност.

Развиващите се икономики имат по-малко пари за харчене и широк набор от конкуриращи се приоритети - включително растеж, който зависи от повече енергия, не от по-малко. Но широките предизвикателства са достатъчно сходни, смята Танг До, политически анализатор в областта на климата в Австралийския национален университет, който организира проучвателното пътуване за виетнамските законодатели.

„Хората се притесняват: „Ако спрем въглищата, какви ще са алтернативите? А какво ще кажете за работниците в мините и електроцентралите и за техните семейства?“, посочва той. „Не можете просто да затворите въглищната електроцентрала през следващата година или дори през следващите пет години. Но планирането - това е нещо, което политиците могат да направят“, добавя Танг.

Болката от минали икономически катаклизми остава остра в долината Латроуб. Хората все още говорят за хилядите работни места, унищожени с приватизацията на държавната електрическа комисия през 90-те години. Следдва внезапното затваряне на мината и електроцентралата Hazelwood през 2017 г., три години след опустошителния пожар, който бълва дим в продължение на шест седмици и причинява щети от над 100 млн. австралийски долара (66 млн. долара по днешния обменен курс).