fallback

Петролът все още е по-лесният избор за Латинска Америка от ВЕИ

Политическият риск осуетява вятърния и соларния потенциал на региона, докато изкопаемите горива носят солидна възвръщаемост

11:14 | 20.11.23 г. 9
Автор - снимка
Създател

Дом на малко население и голяма тропическа гора, Суринам беше известен като една от само трите страни в света, които абсорбират повече въглероден диоксид от земната атмосфера, отколкото отделят. Сега южноамериканската държава е добре известна по друга причина, пише редакторът за Латинска Америка на Financial Times Майкъл Стот.

Френската петролна компания Total откри близо 700 милиона барела петрол в териториалните ѝ води и обмисля инвестиция от 9 милиарда долара, която ще превърне Суринам в значителен производител на петрол.

Вместо да жалят за изгубения рай, жителите на Суринам се радваха в социалните мрежи. „Можете да си представите настроението“, посочи Чан Сантоки, президент на бившата холандска колония, пред FТ. „Най-накрая хората имат надежда, има светло бъдеще за всички.”

Суринам е пример за тенденция. Латинска Америка може да е един от най-добрите региони в света за производство на зелена енергия, благодарение на изобилните водни, слънчеви и вятърни ресурси, но вместо това бързо изгражда производство на изкопаеми горива.

Кингсмил Бонд от RMI, американска организация за чиста енергия с нестопанска цел, се оплаква, че „хората го правят просто защото все още не са се отърсили от мисленето от 20-и век, според което изкопаемите горива са пътят към богатството“ – въпреки че признава, че евтиният петрол и газ все още е добре дошъл.

В съседната на Суринам Гвиана започва офшорен петролен бум, който ще вкара страната с население от 800 хил. жители в световния топ 20 на производителките на петрол до 2026 г. Нейният БВП ще нарасне с 37 процента тази година, прогнозира МВФ, което я прави една от най-бързо развиващите се икономики.

На изток Бразилия се надява, че същата геология, която прави Гвиана и Суринам богати, ще се намери и в нейните териториални води.

Финансовият министър Фернандо Хадад беше в Ню Йорк през септември в търсене на инвестиции в зелена енергия, но контролираната от държавата петролна група Petrobras обеща да инвестира повече от 80% от своята 5-годишна капиталова програма в размер на 78 милиарда долара в проучване на нефт и газ, и голяма част от останалото - в рафиниране.

Нови находища край устието на Амазонка могат да помогнат на Бразилия да постигне целта на правителството да стане четвъртият по големина производител на петрол в света до 2029 г.

Франсиско Моналди, енергиен експерт по Латинска Америка в университета Райс в Хюстън, посочва, че дори търсенето на петрол да достигне плато през следващите няколко години и след това да спадне бавно, както сочат някои сценарии, светът все още ще се нуждае от петрола на Латинска Америка. Тъй като много проекти имат по-ниски разходи и въглероден интензитет от средното за света, „не виждам това като противоречие“, каза той.

Още по на юг Аржентина разширява производството си на шистов нефт и газ от находището Вака Муерта в Патагония, а Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира рекорден добив от повече от 1 милион барела на ден през 2028 г.

Венецуела, с най-големите резерви на суров петрол в света, обръща годините на спад на производството, благодарение на частичното облекчаване на санкциите на САЩ. Тя изпомпваше по 747 хил. барела на ден през трите месеца до края на август, което е с една трета повече от преди две години. Решението на Вашингтон от октомври да премахне всички санкции за шест месеца може да тласне производството на Венецуела над 1 милион барела дневно и може би до 1,3 млн. барела в рамките на една година, ако облекчението се запази, твърдят запознати.

Колумбия, третият по големина производител на петрол в Латинска Америка, върви по различен път. Производството там намалява и не са направени големи нови открития на залежи.

Вместо да насърчава сондажите, левият президент Густаво Петро увеличи петролните данъци и забрани новите договори за проучване, за да отбие страната си от изкопаемите горива. Частните инвестиции в петрол се сринаха с една трета тази година и вече има недостиг на природен газ.

Пренасочването от сектор, който осигурява една трета от износа на Колумбия, би имало по-малко значение, ако страната бързо изграждаше своята индустрия за възобновяема енергия. Но през май италианската компания Eni се отказа от голям проект за вятърна ферма в Ла Гуахира след години на протести от страна на местните общности.

Провалът илюстрира проблем, преследващ проектите за възобновяема енергия в Латинска Америка: политическият риск. Това може да обясни защо тази година само половината от енергийните инвестиции в региона са във възобновяеми енергийни източници - по-нисък дял, отколкото през 2019 г.

„Латинска Америка се нуждае от много по-добри институции и регулации за управление на проектите за възобновяема енергия“, изтъква Моналди. „Нефтът и газът може да са високорискови, но възвръщаемостта е супервисока. Петролните компании ще отидат да говорят с президента на Венецуела Николас Мадуро, но никоя няма да построи вятърен парк в страната".

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:14 | 20.11.23 г.
fallback
Още от Енергетика виж още