Как потребителите могат да се възползват от свободата на енергийния пазар

Едва излезли изцяло на свободния пазар, представителите на малкия бизнес у нас се сблъскаха директно с волатилността на цените на електроенергията и много бързо трябваше да научат как могат да се защитят от турбуленциите на пазара. Пълната либерализация на небитовите потребители приключи на 1 октомври 2020 година, но правителството даде още известен толеранс - до юни 2021 г. цените бяха защитени.

От 1 юли 2021 г., или точно в навечерието на енергийната криза, обаче компаниите се оказаха на свободния пазар, при свободно договорени цени. Именно през втората половина на 2021 г. цената на електроенергията в Европа и в България, като част от общия енергиен пазар, започна да расте и от около средно 100 лева за мегаватчас в първия месец на годината в пазарния сегмент "Ден напред" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) достигна до малко над 400 лева в края на декември.

Средната цена на електроенергията през цялата 2021 година достигна 212 лева, а през 2022 г. вече надхвърли 495 лева за мегаватчас.

Войната в Украйна доведе до непрестанно поскъпване на тока на свободния пазар - до 850 лева за мегаватчас средно през август 2022 г. В отделни дни и часове обаче електроенергията се търгуваше в пъти по-високо. Причината за това бяха рекордните цени на природния газ, които точно през август записаха пик от 350 евро евро за мегаватчас на нидерландската борса TTF. Парадоксът е, че в България природният газ не се използва за производство на електроенергия, но пазарите в ЕС са свързани и шокът там се отрази и у нас.

Кризата за представителите на бизнеса беше преодоляна със замразяване на цените на електроенергията (последно до ниво от 200 лева за мегаватчас), като правителството отпусна милиарди за компенсации за участниците на свободния пазар. Средствата дойдоха от облагането на т.нар. "свръхпечалба" на енергийните дружества от рекордните цени на енергоресурсите.

Битовите потребители бяха защитени от регулираните от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени.

За преодоляване и на недостига на електроенергия при спрените газови централи в региона, на пълна мощност у нас заработиха въглищните централи, което също балансира пазара.

От началото на тази година търговията се успокои и средната цена на БНЕБ трайно падна под 200 лева за мегаватчас. Продължаващата война в Украйна и растящото напрежение в Близкия изток обаче са фактори, които могат да върнат пиковете в цените на свободния пазар. А правителствените програми за подкрепа са до края на тази година.

Възможностите за бизнеса

"Въпреки че рекордните пикове от 2022 г. вероятно няма да се повторят, бизнесът все още е изправен пред риск от волатилност на цените", отбелязва Павел Китов, директор "Бизнес развитие" в енергийния търговец ТОКИ. 

Това се осъзнава и на ниво ЕС и макар че трябваха месеци на преговори Европейската комисия успя да постигне съгласие между членовете на ЕС за реформата на енергийните пазари, която цели избягване на повторението на тази криза. Една от основните мерки, които се залагат, са дългосрочни договори на фиксирани цени. Експерти коментират, че предимствата им са, че носят прогнозируемост на разходите и сигурност на доставките. Това е един от начините за преодоляване на риска от рязко повишаване на цената, като в отделни периоди тя може и да е по-висока, но като цяло това по-скоро се компенсира в дългосрочен план. За производителите тези договори също носят сигурност и спокойствие за развитие на проекта им.

Според данни на търговци на електроенергия обаче потребителите у нас предпочитат краткосрочни договори - между 6 месеца и 2 години. Това ги излага на по-висок риск на свободния пазар, но в месеците на кризата се оказа, че едно от най-големите предизвикателства е да се намери доверен доставчик. Представители на крупния бизнес се оплакаха, че търговци по дългосрочни договори са ги прекратили предсрочно, плащайки предвидените неустойки.

Това беше така основно заради липсата на хеджиране на риска от страна на българските търговци - масова практика обаче в Европа. Но тук е валидна и другата теза - при трайно по-ниски цени и купувачите също биха могли да решат да прекратят договора си, коментират експерти.

Друг начин за избягване на кризата е намаляването на потреблението на електроенергия, е записано още в плановете на ЕК. Това, разбира се, предполага мерки за повишаване на енергийната ефективност, включително и "умно" оборудване, което може да бъде управлявано дистанционно или от изкуствен интелект, а не затваряне на бизнеси.

Скорошно проучване показа, че голяма част от бизнеса в България дори не е наясно при какви цени купува електроенергията, нито кой е доставчикът им. А тази информация може да се окаже от ключово значение - в новите пазарни условия, на фона на всички иновации и нови технологии в сектора, потребителите вече са активни участници, не пасивни купувачи на електроенергия. Разбира се, за най-малките потребители - някой ден и за домакинствата, търговците на електроенергия правят повечето анализи - на потреблението, за балансиране на отклоненията и други административни дейности.

Но например, ако потребителите не са сключили договор за доставка с търговец (масово явление в първите месеци, след като се отвори пазарът за малкия бизнес), те се прехвърлят служебно на т.нар. "доставчик от последна инстанция" - фигура на пазара, чиято роля е защита на потребителите при внезапно прекратяване на дейността на търговец на електроенергия. Целта е да осигурят електроенергия, докато потребителят намери нов доставчик и цената съответно е по-висока заради неочакваната промяна на потреблението в схемата на доставчика.

Компаниите трябва да анализират своето потребление, за да могат да подберат най-подходящата за тях оферта. За бизнес, който е свързан с производството например, от значение ще бъде и профилът на работа - 9-18 часа или 24 часа без прекъсване, за намирането на подходящи продукти на пазара.

В зависимост от количествата на потребявана електроенергия, пък може да се окаже, че не фиксирани, а променливи цени ще са по-подходящите, защото има по-голям потенциал за пестене в периодите с ниско натоварване на мрежите. Компаниите, които искат да се позиционират като социално отговорни, могат да изберат оферти, които предлагат електроенергия със сертификат за ВЕИ. На фона на целите за енергиен преходи и заявките за въглеродна неутралност на ЕС, скоро покупката на зелен ток може да се окаже и задължително условие за част от представителите на бизнеса.

Енергетиката в последните години се развива с едни от най-бързите темпове и на пазара има нови технологии и иновации, нови източници на енергия и по-голяма гъвкавост, както и повече възможности за потребителите. Те вече имат свободата да подберат най-подходящото предложение за тях по отношение на цената, качеството на услугата и обеми, както и други други допълнителни услуги, и нищо не им пречи да се възползват. 

От ТОКИ препоръчват различни подходи за намаляване на сметките на бизнеса - сключване на дългосрочни договори за доставка на електроенергия на фиксирани цени, инвестиции в енергийна ефективност или промени в моделите на потребление, за да се използватпо-ниските цени в определени периоди.  Възможни са и комбинации от различни подходи, а от тези решения зависи дали енергийните нужди на компанията ще са адекватно гарантирани и дали ще се постигнат желаните финасови резултати, допъва още Павел Китов от компанията.