Енергийната криза в Европейския съюз e повишила рязко субсидиите, които страните дават в подкрепа на енергетиката, сочи третият годишен преглед за състоянието на европейския енергиен сектор, изготвен от Европейската комисия. Данните показват, че през 2021 г. общата сума на енергийните субсидии е 216 млрд. евро, а през 2022 г. са раздадени 390 млрд. евро.
Одобрени са 230 инструмента, чрез които реално държавите подкрепиха сектора и потребителите срещу високите цени на енергийните източници, на обща стойност 195 млрд. евро. От тях най-голям дял са насочени към домакинствата (93 млрд. евро), а средствата за смекчаване на кризата при автомобилния транспорт достигнаха 31 млрд. евро.
Кризата отново върна ръста в субсидиите за изкопаемите горива в ЕС и през миналата година те достигат 123 млрд. евро, отбеляза още ЕК. Основно тези средства са насочени в подкрепа за газовия сектор и за автомобилните горива. В доклада е записано още, че макар и да има бум в развитието си, зеленият сектор получава по-малко субсидии - 87 млрд. евро, като част от тях са под формата на пазарно ориентирани инструменти като например договорите за разлика. При рекордните цени на електроенергията обаче производителите на зелена енергия връщаха средства на държавата.
Като цяло ЕС е преминал през енергийната криза, сочи още анализът на ЕК. Страните бързо са диверсифицирали доставките на природен газ и петрол от Русия. През 2021 г. "Газпром" достави 155 млрд. куб. метра газ в ЕС, а през 2022 г. - 80 млрд. куб. метра (общо тръбен и втечнен газ). През 2023 г. количествата намаляват още повече - до 40-45 млрд. куб. метра, или около 15% от общия внос на газ в общността.
Причина за оптимизъм има на фона на пълните газохранилища, повишената енергийна ефективност и намаляването на потреблението на газ (с 53 млрд. куб. метра през 2022 г.). Спадът не е свързан единствено със затворени заради кризата предприятия, а и с мерките за енергийна ефективност и заместването на газа (например с въглища).
В данните за България се отбелязва високата зависимост на България от изкопаемите горива, но също така и бързата диверсификация на руските доставки на природен газ, като страната вече получава газ от Азербайджан и втечнен газ.
България е отбелязана и на първо място в ЕС по показател дял от населението, което не може да си позволи адекватно отопление на дома (22,5%). Този процент варира силно в общността, като най-нисък е той във Финландия - 1,4 на сто, а средното ниво за ЕС е 9,3 на сто. Даннте сочат ръст на енергийно бедните европейци въпреки мерките в подкрепа, прилагани от правителстата.
Страните от ЕС предприемат мерки за изпълнение на целите за въглеродна неутралност. По изчисления на ЕК емисиите парникови газове намаляват с 32,5% спрямо нивата от 1990 година, докато брутният вътрешен продукт на общността се увеличава с 67 на сто оттогава. Като цяло 39% от електроенергията в ЕС през 2022 г. е генерирана от възобновяеми енергийни източници, а миналата година е била рекордна по отношение на инсталираните нови фотоволтаични мощности (общо 41 гигавата).
18:24 | 24.10.23 г.
