Два дни след като Европейският съюз (ЕС) обяви, че ще настоява за глобално загърбване на повечето изкопаеми горива много преди 2050 г., Shell Plc подписа 27-годишно споразумение за доставка на катарски втечнен природен газ (LNG) за Нидерландия, пише Bloomberg.
Това не е първата голяма сделка, която обвързва блока с изкопаемите горива след целевия му краен срок – миналата седмица френската TotalEnergies SE подписа подобен договор. Споразуменията подчертават предизвикателството при съвместяването на амбицията на ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г. с необходимостта му да гарантира енергийната си сигурност след миналогодишната историческа криза.
„Енергийните компании изглежда залагат на това, че Европа ще се нуждае от повече газ, отколкото прогнозират политиците“, коментира Кристиан Егенхофер, анализатор в Центъра за европейски политически изследвания.
Въпреки че Европа направи крачки в замяната на вноса на евтин руски газ, който захранваше нейната икономика - най-вече чрез закупуване на LNG от САЩ или Катар - ускоряването на прехода към по-чисти алтернативи се оказва трудно.
Правителствата в региона дадоха приоритет на разширяването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), след като инвазията на Русия в Украйна подчерта нуждата на Европа от независими източници на енергия, които също причиняват по-малко щети на околната среда.
Но високите разходи по заеми и несигурността относно търговската жизнеспособност на някои технологии спряха инвестициите и повдигнаха въпроси относно постижимостта на целите на Европа в областта на климата. ЕС има обвързваща цел да намали парниковите газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да не генерира никакви емисии до средата на века.
В понеделник ЕС одобри глобалното премахване на изкопаеми горива, което означава, че страните могат да изгарят въглища, газ и петрол, само ако използват технология за премахване на произтичащите от тази дейност емисии, като улавяне и съхранение на въглерод. Понастоящем такива методи са ограничени по мащаб. Условието ще бъде част от мандата на ЕС за преговори на тазгодишната среща на върха на ООН за климата, COP28, в Дубай.
„Дългосрочните договори за доставка на газ между производителите и участниците на пазара не правят зависим ЕС от природния газ, тъй като те не задължават непременно ЕС да го консумира на вътрешния пазар“, изтъква говорителят на ЕС по въпросите за енергетиката и климата Тим Макфи.
Съгласно двете сделки, подписани с Shell, започвайки през 2026 г., QatarEnergy ще доставя до 3,5 млн. тона LNG годишно до терминала в Ротердам в продължение на 27 години. Същото количество ще потече и към Франция, която направи обратен завой в дългосрочните сделки за LNG миналата година, когато възобнови споразумение за доставка с американски производител, което беше прекратила през 2020 г.
Въпреки че понастоящем няма правни ограничения за частните компании да подписват дългосрочни споразумения, някои дипломати от ЕС са загрижени, че сделките показват, че водещите купувачи виждат светло бъдеще за газа въпреки залозите на блока за ВЕИ. Други пазарни експерти казват, че това е риск за участващите компании, ако преходът към по-чиста енергия се окаже успешен.
„Частните инвестиции в доставки на изкопаем газ след средата на века са изложени на риск да останат блокирани“, споделя Матиас Бук от Agora Energiewende.
Междувременно Катар бърза да намери клиенти и използва нарастващите страхове за енергийната сигурност, за да сключи по-дългосрочни сделки. Страната е инвестирала десетки милиарди долари, за да увеличи производството с 64% до 2027 г. Макар европейските компании първоначално не бяха склонни да подписват дългосрочни сделки, Shell купи дялове в ключови катарски LNG проекти, а италианската Eni SpA също проявява интерес.
Възможно е компаниите да са прехвърлили споразуменията точно навреме, тъй като ЕС се стреми да забрани сделки за доставка на „неизчистени“ изкопаеми горива, с давност след 2049 г. Проектозаконът се договаря от държавите членки и Европейския парламент, като решение за окончателния му вид се очаква преди края на тази година.
Други европейски енергийни компании изключват подписването на такива дълги сделки в светлината на целите на региона за климата. Германската Uniper не е готова да сключи договори за доставка до 2050 г., изтъква неин говорител.
Политиците в ЕС признават, че някои енергоемки индустрии ще се нуждаят от изкопаеми горива за по-дълго време и ще трябва да разчитат на технологии за премахване на емисиите, но подчертават, че те не трябва да се използват за забавяне на действията в областта на климата в сектори, където са налични ефективни алтернативи.