Светът трябва да замени или изгради нови 80 млн. километра електропроводи, или колкото е дължината им в момента, до 2040 година, за да посрещне нуждите на зеления преход, пише Международната агенция за енергетика (МАЕ) в последния си доклад. Агенцията отбелязва, че именно енергийните мрежи са слабото място на чистата енергетика и призовава за действия за подобряване на състоянието.
Годишните инвестиции в тях трябва да достигнат 600 млрд. долара годишно до 2030 година. В момента те са двойно по-малко, се казва още в анализа.
Ролята на енергийната мрежа ще расте през следващите години, защото те трябва да поемат увеличените количества соларна, вятърна и друга възобновяема електроенергия. В нея ще се включват електромобили и термопомпи и още други бързо развиващи се технологии. Без допълнителни инвестиции, чрез които да бъдат избегнати прекъсвания и да бъде подобрено качеството на услугата, достигането на климатичните цели може да се окаже под въпрос, предупреждават от МАЕ.
Според оценките на експертите "на опашка" чакат все повече зелени проекти, които очакват да бъдат включени в мрежата - към момента те са 1,5 теравата и повечето от тях са в напреднала фаза на развитие. Това е пет пъти по-голямо спрямо съществуващия сега соларен и вятърен капацитет в световен мащаб.
Ролята на електроенергията само ще расте, което ще увеличи и нуждите от капацитет на мрежите. Те обаче не се развиват толкова бързо, колкото е нужно, а и регулаторните реформи по цял свят се бавят. Това означава, че въглеродните емисии между 2030 година и 2050 година ще бъдат с 60 млн. тона повече, защото ще се забави включването на зелени мощности. Това е еквивалента на емисиите от енергийната система за последните четири години.
Модернизацията на съществуващите и изграждането на нови мрежи трябва да започне без отлагане, защото средно такива проекти отнемат между 5 и 15 години. За сравнение зелените мощности се изграждат за 1-5 години, а зарядните станции за автомобилите отнемат по-малко от 2 години.
Според оценките на МАЕ бавното развитие на енергийните мрежи поставя под съмнение изпълнението на целите да не бъде допуснато повишение на глобалните температури с повече от 1,5°С, а вероятността да надхвърлят 2°С се увеличава с 40 на сто.