Година и половина България не получава газ от "Газпром", но продължава да изпълнява договора си за транзит на руския природен газ, идващ от "Турски поток" към Европа. В края на миналата седмица стана ясно, че без много шум има промяна в законодателството и страната ни ще наложи транзитна такса от 20 лева за мегаватчас на газа, внасян и преминаващ през българската територия. Доколко ще бъде ефективна тази мярка обаче е трудно да се оцени, защото липсват насоки как ще се доказва произходът на газа, който се внася в страната.
На базата на публичните данни за транзита на природен газ от "Булгартрансгаз" през последните години новата такса би донесла в хазната около 2-2,5 млрд. лева годишно. Според публикация във Financial Times целта ни обаче е друга - намаляване на приходите на "Газпром".
България не потребява руски природен газ, но пък е отговорна за доставката му в други страни, коментира източник на изданието, запознат с решението на София. "Целта е да направим газа по-малко конкурентен и да накараме Сърбия и Унгария да потърсят алтернативи", посочва още той.
Финансовият министър Асен Василев коментира пред FT, че България не иска да оскъпи газа за потребителите в Сърбия и Унгария, а да намали приходите на "Газпром", които получава чрез България. Според него таксата е изцяло в съзвучие с европейските правила и е подадена нотификация до Брюксел. От Европейската комисия само потвърдиха, че анализират казуса.
В Сърбия и Унгария обаче реагираха много остро на новата такса. Унгарският външен министър Петр Сиярто беше категоричен, че няма правно основание за налагането ѝ. От Москва, където беше единственият представител на страна от ЕС в "Руската енергийна седмица", той нарече таксата "опит за разклащане на унгарската енергийна сигурност и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия".
Унгария е единствената държава в ЕС, която предоговори условията по своя дългосрочен договор с "Газпром", осигурявайки си увеличаване на доставките на природен газ. Другите държави в общността се съсредоточиха в намирането на алтернативи.
България беше изцяло зависима от доставките на руски природен газ преди войната в Украйна, напомня още FT. Пред икономическото издание Асен Василев разказва, че първото отрезвяване за страната дойде, след като "Газпром" спря доставките през април 2022 година. Това е накарало София да предприеме реформи в енергетиката, бавени с години.
"Справихме се доста добре - когато Русия ни спря газа, за 24 часа имахме план, избягвайки прекъсването на доставките и ръста на цените, преминахме към дългосрочни решения", обяснява още Василев, който беше финансов министър и в кабинета "Петков", в чийто мандат Русия спря да ни доставя газ.
България беше сред пострадалите и от газовата криза през зимата на 2009 година. Тогава Русия спря доставките за Европа, обвинявайки Украйна в задържане на количествата, които транзитира. Това даде тласък на строителството на "Северен поток 1" - първата директна газова връзка между Русия и Германия, която до преди година беше най-големият пазар на руската газова компания. Десетина години по-късно Москва лансира и "Северен поток 2", който щеше изцяло да измести Украйна като транзитираща държава на руски газ към Централна и Западна Европа.
В същото време, през "Турски поток", от 2020 година вече се доставя газ за Източна Европа.
Самата Украйна съобщи, че няма да продължи петгодишният договор за транзит на руски природен газ, който изтича в края на 2024 година. В момента в състояние на война всякакви подобни преговори са невъзможни, но и Европа вече не разчита на руския природен газ, чийто дял във вноса намаля от 40% през 2021 година до около 15% през тази.