Пълната либерализация на електроенергийния пазар у нас ще създаде тежки социални проблеми, тъй като битовите потребители няма да могат да се адаптират към новите условия, а и заради самата организация на плавен преход в рамките на две години. Това е позицията, която от КНСБ изпратиха до медиите във връзка с приетите на второ четене промени в Закона за енергетиката.
Те предвиждат от 1 юли 2024 година Националната електрическа компания (НЕК) вече да отпадне като обществен доставчик, тоест преустановява се работата на регулирания пазар. Но от друга страна, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще изплаща компенсации за битовите потребители.
От синдикалната организация са категорични, че проектът не дава никаква яснота как точно ще бъде изпълнен този механизъм за защита на домакинствата от поскъпването на електроенергията, нито от къде ще дойде финансирането на мярката.
Според приетото от енергийната комисия предложение компенсацията ще се определя като разликата между средно претеглената цена на пазара в сегмента "Ден напред" и определена в Закона за бюджета стойност на електроенергията за 1 мегаватчас. Това означава, че цената на тока ще бъде заложена в проекта за Бюджет 2024 година.
В текстовете е предвидено още, че средствата за компенсациите ще идват от Фонда за сигурност за електроенергийната система (ФСЕС). В него вноски внасяха производители и търговци на електроенергия, както и оператори на мрежи.
От КНСБ настояват либерализацията на регулирания пазар да отпадне, както и да бъде разработена програма за преодоляване на енергийната бедност.
За пълното отваряне на енергийния пазар се говори от близо десетилетие. Основната трудност още оттогава е именно как да бъдат компенсирани и защитени уязвимите потребители. Не всички уязвими потребители са непременно енергийно бедни - например като уязвими бяха сочени преди години хора в неравностойно положение, разчитащи на машини за уреди за поддържане на живота.