По време на дебатите в Европейския парламент депутатите призоваха за санкции срещу Азербайджан и подкрепа за Армения, пише европейското издание Politico. Изненадващо, към този хор се присъединиха и евродепутатите от крайнодесните формации, които преди са изказвали мнения в подкрепа на Баку.
"Изглежда ЕС предпочита газ, а не арменската кръв", каза Жордан Бардела, който измести Марин льо Пен като лидер на крайнодесния Национален сбор на Франция през миналата есен.
Като цяло изявленията на европейски чиновници са били в подкрепа на Армения в конфликта. Но след войната в Украйна Азербайджан използва "газовата си дипломация" и позициите ѝ сега са много по-силни, отбелязва Politico.
През миналата година ЕС спешно търсеше алтернативни доставки на газ, с които да намали зависимостта си от Русия. Една от възможностите дойде от Азербайджан и Брюксел договори увеличаване на количествата тръбен газ, които получава от страната - до 20 млрд. куб. метра, спрямо 8 млрд. куб. метра днес.
Припомняме, че България получава 1 млрд. куб. метра газ от Азербайджан по подписан преди десетилетие договор за доставка. Страната ни може да транзитира по-големи количества от газа, идващ от Каспийско море и София представи преди няколко месеца подобен проект - Solidarity Ring.
През септември Азербайджан сложи точка на продължилия десетилетия конфликт и върна контрола си в Нагорни Карабах, населен с етнически арменци. 100 хил. души от арменски произход напуснаха самообявилата се република и предизвикаха нова бежанска криза.
Това накара много от депутатите да поискат санкции и замразяване на споразуменията с Азербайджан.
Но проблемът на ЕП е, че решенията за санкциите се взимат от държавите от ЕС (при това единодушно - б.ред.), а едва ли в момента това ще се случи, колкото и автократичен да е режимът на Илхам Алиев. Самите вносители на искането за резолюция срещу Баку са наясно - Унгария е много близка до Русия, Азербайджан и Турция. Австрия, България и Румъния зависят от азербайджанския газ. Италия има интерес да работи по петролните полета в Азербайджан.
Затова на високо ниво ЕС ще остане безмълвен за случилото се в Нагорни Карабах.
Реално Азербайджан има големи залежи от газ в Каспийско море, но не са разработени и за да задоволява своето вътрешно потребление, купува газ от Русия. Но това повдига въпроса дали по този начин ЕС не купува известни количества руски газ с марка "от Азербайджан", се пита анализаторът Михаел Левистоун от Френския институт за международни отношения.
През 2022 година Азербайджан покрива едва 3,4% от газовите нужди на ЕС, но Русия също губи своята водеща позиция и нейният газ в микса вече е едва 15 на сто (спрямо над 40% през 2021 година). Баку обаче има още една важна роля в енергийната стратегия на ЕС - може да бъде транзитьор на газа от Туркменистан и ЕС вече дискутира активно тази опция.