Конференцията „Новата енергийна среда в Югоизточна Европа“, която се проведе миналата седмица във Вашингтон, събра за първи път световни лидери от енергетиката, политиката и индустрията, пише Вяра Дянова за сайта Built.bg. Лекторите в събитието „сглобиха“ пъзела в региона, отчитайки забележителния напредък в изграждането на енергийна инфраструктура, потенциала на България и съседните ѝ страни да се превърнат в енергиен център за Европа. Във фокуса на дускусията бяха и публичните инвестиции, както и американската стратегия за развитието на енергийната карта на Югоизточна Европа.
Българската строителна компания Главболгарстрой обясни ключовата роля на частния бизнес в реализацията на стратегическите енергийни проекти.
„Делфийският икономически форум“, „Бизнес съветът за международно разбирателство“ и „Глобалната федерация на съветите за конкурентоспособност“ бяха организатори на събитието, чиято основна цел е да изведе на преден план и обясни динамиката в енергетиката и перспективите за публично-частни партньорства.
Началото беше дадено от Симеон Цомокос, основател и президент на „Делфийски икономически форум“, Дебора Уинс-Смит, президент и основател на „Световната федерация на съветите за конкурентоспособност“ в САЩ, и Гюнтер Ферхойген, вицепрезидент на Европейската комисия и европейски комисар по предприятията и индустрията в периода 2004 – 2010 г. и председател на Международния консултативен съвет на Главболгарстрой Холдинг.
„Тази конференция е ясен сигнал към политическите лидери в Съединените щати да ускорят процеса, да го улеснят и да гарантират мира и стабилността в тази част на Европа. Ако не го направим, ако не съумеем да запълним съществуващия вакуум, други ще го направят дори от много по-далече.”, каза бившият вицепрезидент на Европейската комисия.
Калин Пешов, председател на Управителния съвет на Главболгарстрой Холдинг, обясни защо стратегическите обекти се нуждаят от бързината и експертизата на частния бизнес, който трябва да бъде партньор на държавата по пътя на осъществяване на енергийната интеграция.
От “Главболгарстрой” са убедени, че бизнесът е „горивото“, с което държавната администрация може да отговори на предизвикателствата на времето, в което живеем.
“Няма значение дали говорим за зелени/възобновяеми енергийни източници, или за газ и ядрени мощности, частният бизнес може да бъде двигател, както по отношение на административните процедури, така и с натрупания през годините инженерен капацитет и опит. Работейки със собствен капитал, частният сектор е достатъчно бърз и гъвкав, отчитайки значението на времето за реализиране на даден проект.“, каза Пешов и подчерта, че меморандумът за разбирателство, който беше подписан е много добър пример за публично-частно партньорство.
В основата на меморандума за разбирателство, който “Главболгарстрой”, Solar Turbines (Caterpillar), Honeywell, Pietro Fiorentini и Булгартрансгаз подписаха по време на конференцията, е стартирането на пилотен проект за водородна технология в българското газохранилище в Чирен. Документът дава началото на иновативен пилотен проект за производство и използване на зелен водород, който да отговори на технологичните изисквания на подземното газохранилище.
За важността на диверсификацията на енергийните източници и повишаването на енергийната сигурност в Югоизточна Европа говори във видеообръщение и Джефри Паят, помощник-държавен секретар по енергийните ресурси към Държавния департамент на САЩ.
“Свидетели сме на драстично разместване на глобалните енергийни пазари”, каза помощник-държавният секретар на САЩ и подчерта, че “предстои още работа, за да гарантираме, че всички страни в Югоизточна Европа имат достъп до неруските енергийни алтернативи и път към устойчиви, възобновяеми и чисти енергийни източници, които осигуряват основата за дългосрочна енергийна сигурност и просперитет”.
“Нашите съюзници продължават да намират нови начини да помогнат за диверсификацията на доставките на газ”, каза Паят и подчерта, че в атмосферата на “топло доверие”, продължава развитието на енергийните изследвания в региона и насърчаването на сътрудничеството за трайна енергийни сигурност и напредък. „Това означава, че енергийният пейзаж на Източното Средиземноморие днес изглежда по-обещаващ от всякога”, категоричен беше Паят.
Според него безпрецедентните предизвикателства са предизвикали безпрецедентни иновации в трансатлантическата общност и от двете страни на Атлантическия океан.
Джошуа Волц, зам.-помощник секретар за Европа, Евразия, Африка и Близкия изток към Службата по международни въпроси на Министерство на енергетиката на САЩ, обърна специално внимание на потенциала за трансформация на региона и настъпващите климатичните промени, които също налагат бързи решения.
„Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие са невероятен регион, изумително променен през последното десетилетие и тази трансформация ще продължи да се случва.. Съществува огромна възможност, както икономически, така и дипломатически и политически, за интегрирането на региона, а от енергетиката зависи случването на всичко това.”
Председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание на Република България Делян Добрев акцентира върху развитието на енергетиката в страната и впечатляващия ръст на капацитета за възобновяема енергия: „Само за една година удвоихме капацитета. През следващите 12 месеца вероятно той ще бъде утроен.” Добрев обърна особено внимание на амбициозните планове на България за ядрена енергетика и обещаващите находища на газ в Черно море, което предполага, че регионът може да стане важен доставчик на газ за Европа.
Във втория панел на събитието „Големите енергийни инфраструктурни проекти“ участие взеха ключови фигури в енергийния сектор като Владимир Малинов, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД; Паоло Гафури, директор цялостни енергийни решения, Pietro Fiorentini (Италия); Валентин Николов, член на борда на директорите и главен изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй; и д-р Анн Блънцер, изпълнителен директор на Енергиен институт Ралф Лоу към Тексаския християнски университет в САЩ. Участниците в панела обсъдиха големите инфраструктурни проекти и тяхното значение за оформянето на енергийния пейзаж.
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов коментира и сключения по-рано през деня меморандум за разбирателство по пилотен проект за водородна технология в българското газохранилище в Чирен.
„Убеден съм, че след днешното подписване на Меморандума за разбирателство ползотворното партньорство между българските, американските и италианската компании през годините ще се задълбочи“, беше категоричен изпълнителният директор на “Булгартрансгаз”.
Владимир Малинов е убеден, че водородът е основен стълб на бъдещето на икономиката и енергетиката с нулеви емисии. „Опитът на операторите на газопреносни мрежи ще гарантира сигурност на инфраструктурата, която да се използва и за пренос на водород“, допълни той.
Паоло Гафури, директор цялостни енергийни решения в италианската компания “Pietro Fiorentini”, коментира, че водородът няма да бъде единственото решение за енергийния преход.
„Разбира се, водородът ще допринесе за справяне с предизвикателството за посрещане на нарастващото търсене на енергия, като същевременно намалява газовите емисии и се стреми да сведе до минимум въздействието върху околната среда. За да може водородът да изиграе решаващата си роля, трябва да обединим всички ресурси, с които разполагаме – опит, технологии и компетенции”.
В отговор на въпроса на модератора Джордж Кремлис, бивш главен съветник на гръцкия министър-председател по околната среда, климата и кръговата икономика и член на борда на Европейската организация за публично право, д-р Анн Блънцер, изпълнителен директор в Енергийния институт Ралф Лоу на Тексаския християнски университет (САЩ), отбеляза, че проблемите, пред които е изправена Югоизточна Европа, като липсата на инвестиции и време по темата електрификация, са общи за целия свят.
„В Тексас сме щат номер едно по отношение на вятърната енергия, но не можем да го споделим със съседните на нас щати“.
Блънцер също така подчерта важната роля на частния сектор и даде пример със скорошен проект на българската компания Главболгарстрой: „Те завършиха проекта си предсрочно и под заложения бюджет. Това е нещо, което не се случва в САЩ. Предоставяйки възможност на частния бизнес да използва публични средства и да ускори промяна на темпото, което може да окаже своевременно въздействие – това е нещото, което показва, че нещата се случват правилно.“
Лектор в събитието беше и Валентин Николов, член на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй”. Николов представи приоритетите на централата и подчерта значението ѝ за гарантиране на стабилността на българската енергийна мрежа и сигурността на енергийните доставки в региона.
„За да вървим напред не е достатъчно само да поддържаме съществуващия енергоблок.“, каза директорът на АЕЦ „Козлодуй“ и допълни, че е необходимо последователно и решително да се работи за изграждането на нов ядрен блок на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.
15:01 | 28.09.23 г.
