Европа се насочва по-спокойно към зимата без руския газ от "Северен поток"

Високите нива на запълняемост на газохранилищата, по-ниските цени на енергията и новите източници на гориво означават, че Европа се насочва към втора зима с оскъдни количества руски газ в по-удобна позиция, отколкото преди една година, пише Ройтерс.

След като десетилетия наред разчиташе на доставките на евтин газ от Русия, възобновяването на тази зависимост стана по-малко вероятно от всякога след неочакваните взривове точно преди една година, които засегнаха газопровода „Северен поток“, преминаващ под Балгийско море от Русия към Германия.

Преди нашествието на Русия в Украйна газопроводът „Северен поток“ 1 съставляваше 15% от вноса на газ от Европа през 2021 г., сочат данни на Оксфордския институт за енергийни изследвания. Втора връзка „Северен поток“ 2 беше планирана, но така и не заработи.

В момента на атаката срещу газопровода цените на газа в Европа бяха три пъти по-високи, отколкото преди Русия да нападне Украйна, а индустриите намаляваха производството си, за да сдържат цените на газа.

Сега те са много по-ниски. Цените на газа за месец напред в базирания в Нидерландия хъб TTF се търгуваха около 40 евро за MWh спрямо 180 евро година по-рано.

Държавните ръководители и индустрията остават чувствителни към рисковете за цените, тъй като икономиките са крехки, а инфлацията е висока, но твърдят, че са намерили противодействие на силата на Русия да задълбочава проблема.

„Нашият най-голям риск беше, че Русия може да манипулира енергийните ни пазари“, казва пред Ройтерс еврокомисарят но енергетиката Кадри Симсон. „Те вече нямат този лост“, допълва тя. Според нея блокът бързо е подобрил способността си за пренос на алтернативни доставки.

Преди нашествието си в Украйна Русия доставяше около 155 млрд. куб. м газ за Европа всяка година, предимно чрез тръбопроводи, сочат данни на ЕС.

През 2022 г. вносът на тръбен газ към съюза намаля до 60 млрд. куб. м. Тази година ЕС очаква той да се свие още до 20 млрд. куб. м. Справянето с недостига изискваше намирането на решения относно предлагането и търсенето.

По отношение на предлагането Норвегия замени Русия като най-големия доставчик на тръбен газ за ЕС, а вносът на втечнен природен газ нарасна, воден от доставките от САЩ.

Нови тръбопроводи за пренос на неруски газ заработиха миналата година в Гърция и Полша. Финландия, Германия, Италия и Нидерландия отвориха терминали за внос на LNG, а още такива терминали са планирани във Франция и Гърция.

Германия, която преди време беше най-големият купувач на руски газ в Европа, е особено съсредоточена върху нова инфраструктура.

Тя отвори три плаващи съоръжения за съхранение и регазификация, които могат да внасят 50%-60% от 55-те млрд. куб. м на година, които „Северен поток“ 1 доставяше от Русия, казва анализаторът от SEB Commodities Оле Хвалбай.

За да си осигури доставки, ЕС започна да купува съвместно неруски газ.Той също така въведе правила за подкрепа, изискващи от страните да споделят газ със съседите си при криза, и договори правни задължения за страните да запълват газохранилищата си, обичайно търговски обекти, използвани от компаниите, за да се справят със сезонните вариации в потреблението.

В ЕС газохранилищата са пълни на 95%, сочат данни на Gas Infrastructure Europe. Когато се запълнят изцяло, те трябва да покрият около една трета от търсенето на газ от ЕС през зимата.

Голям фактор в избягването на недостига на енергия е спадът на търсенето, породен от високите цени, въпреки че ЕС и правителствените политики насърчават и пестенето на енергия.

Времето изигра роля, тъй като топлата зима направи сравнително лесно използването на по-малко енергия за отопление, а Европа излезе в началото на тази година от сезона си на върхово търсене на газ с необичайно пълни газохранилища. Това улесни запълването им тази година.

Освен несигурността за времето тази зима някои анализатори казват, че цената на намаленото енергийно потребление може да свие за постоянно индустриалната дейност в блока.

Очаква се най-голямата икономика в Европа, Германия, да отбележи спад това тримесечие, тъй като индустрията е в рецесия, съобщава централната банка в страната.

Energy Aspects счита, че 8% от средното търсене на газ от индустрията в Белгия, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Португалия, Нидерландия и Испания може да си отиде завинаги до 2024 г.

„Европа успя да замени руските обеми, но в действителност това беше възможно, само в ущърб на по-широката икономическа дейност“, коментира Том Маржец-Мансер, ръководител на газовите анализи в компанията ICIS.

Част от намаленото търсене на газ е движено от по-положителен преход в момент, когато Европа засилва зависимостта си от възобновяемата енергия.

Очаква се Европа да инсталира 56 гигавата нови мощности от възобновяема енергия през 2023 г., достатъчни, за да заменят около 18 млрд. куб. м газ тази година, съобщава консултантската компания Wood Mackenzie.

Насочвайки се към идващите зимни месеци, Европа е в „доста удобно положение“, смята газовият анализатор Гергели Молнар от Международната агенция за енергия в Париж.

Според анализатори връщането към рекордно високите цени, отчетени миналата година, които достигнаха 343 евро на MWh през август 2022 г., е малко вероятно.

Но в световен план газовите пазари са необичайно затегнати и създават риск цените в Европа да нараснат в зависимост от извънредни метеорологични условия или нови сътресения с доставките като спиране от Русия на оставащите ѝ обеми на тръбен газ и LNG, които все още насочва към Европа.

Подобен ръст ще засили натиска върху политиците, когато ЕС, Великобритания, Полша и Нидерландия отидат на избори догодина. Кризата с разходите за живот се очаква да бъде доминираща тема в предизборната кампания.

Възможно е отново да им се наложи да търсят средства, за да помагат със сметките за енергия и да стимулират ново запълване на газохранилищата, за което се смята, че струва много милиарди.

„Говорим за много по-ниски разходи в сравнение с лято 2022 г. Но то все още може да струва милиарди евро“, казва Джейкъб Мандел, старши съдружник в Aurora Energy Research.