20% от компаниите у нас не знаят какъв е тарифният план, при който е сключен договор с доставчик, нито какво е месечното им потребление на електроенергия, а всяка трета компания няма представа какъв е доставчикът ѝ - търговец или доставчик от крайна инстанция. Това става ясно от проучване на Министерството на енергетиката във връзка с ефектите от мерките за подпомагане на бизнеса заради рекордните на моменти цени на електроенергията в периода 1 октомври 2021 година - 31 март 2023 година.
При правилно функциониращ енергиен пазар доставчиците от крайна инстанция продават електроенергията при значително по-високи цени. Тяхната роля е да осигурят доставки в извънредна ситуация - например фалит на търговец, тоест при тях няма предвидимост на потреблението. Освен това с по-високата цена се насърчават потребителите по-бързо да намерят най-подходящата за тях оферта и търговец на енергийния пазар.
Проучването е извършено сред 500 компании, от които 93% са в категорията малък и среден бизнес (с персонал до 250 души). 97% от участвалите в проучването използват електроенергията като основен енергоизточник. 46% са с потребление под 1000 киловатчаса, което кореспондира със структурата на пазара у нас, посочват от ведомството.
При повечето компании делът на разходите за електроенергия от общите е до 10%. Само при 1% те са повече от 50%, като сред тях в проучването са частните ВиК дружества. 11% не могат да преценят какъв е делът на разходите за ток от общите им.
34% от компаниите, които са наясно с тарфиния си план, са на фиксирани цени, а при 41% - цените им са обвързани с борсовите.
Проучването е извършено съвместно с платформата за сравняване на оферти на търговци на електроенергия elca.bg.
По правителствената програма компенсации получиха 633 хил. компании. Отпускането на средствата беше по няколко схеми - по последната беше обявен таван на цената на електроенергията от 250 лева за мегаватчас и правителството покриваше разликата, която се получаваше с цената на електроенергията на борсата. По схемата бизнесът получи милиарди, като целта беше да не прехвърля тежестта от енергийната криза на крайните потребители. Битът е все още на регулиран пазар и до голяма степен защитен от волатилността на електроенергийните пазари.
Само от Българския енергиен холдинг (БЕХ) през 2022 година бяха получени повече от 2 млрд. лева за финансиране на тези мерки.
Данните показват, че 30% от компаниите оценяват, че получените компенсации не са имали ефект върху цените на стоките и услугите, които предлагат. За 4% от анкетираните (основно в сектора на производството) продукцията им би се оскъпила с над 50%, ако нямаше правителствени програми за подкрепа.
В същото време обаче 31% от компаниите участващи в допитването смятат, че по-високата цена на електроенергията се отразява "значително" върху бизнеса им. За 27% отражението е "средно", а за 28% - "слабо". Само 12% от компаниите отговарят, че поскъпването на електроенергията не е имало офект върху дейността им.
16:22 | 25.09.23 г.
