Законодателните промени, които в последните седмици се дискутират в Народното събрание, показват много малка част от плановете за либерализацията на битовия сегмент на електроенергийния пазар у нас. Това коментираха експерти от Института за енергиен мениджмънт (EMI) пред журналисти. Според тях фокусът е единствено върху цената на електроенергията за домакинствата, но проблемите са много повече и реално никой не знае какво ще се случи, защото мащабът е много голям.
За пълната либерализация на електроенергийния пазар говорим още от 2015 година. Става въпрос за 4,7 млн. домакинства, които трябва да излязат на свободния пазар - според последната правителствена цел през 2026 година. Това е повече от 1/3 от потреблението на електроенергия в страната, коментира главният икономист на ЕMI Калоян Стайков.
През годините бяха правени опити за частична либерализация, след като беше дадена възможност на битови потребители да излязат на свободния пазар. Малкото такива клиента обаче бързо се върнаха в регулирания сегмент, когато цените търгнаха нагоре. Именно това е най-големият страх на потребителите - че цената на електроенергията ще се повиши драстично. Но либерализацията почива на пазарните принципи и справедливостта. Много трудно може да се прогнозира какво ще се случи на пазара на фона на събитията от последните месеци, за да може да се каже какво ще стане с цените на електроенергията, категорични са експертите.
Според Стайков без предварителни разчети и ясна стратегия има опасност да настане "административен хаос" и с тази либерализация. Експертът даде за пример излизането на свободния пазар на последната бизнес група - малкия и среден бизнес преди няколко години. Тогава фирмите масово се оказаха на доставчик от последна инстанция, тъй като не сключиха договор с търговец.
Цената на доставчик от последна инстанция обаче е в пъти по-висока и това е така, защото целта е потребителите бързо да напуснат този сегмент и да намерят нов доставчик на електроенергия. Заради огромните сметки обаче се наложи регулиране на цените на тези компании, което отново доведе до регулация на пазара.
Сега с либерализацията на бита може да се очакват същите проблеми.
Липсва комуникация между институциите, които отговарят за плановете за либерализацията, смята още Стайков. Това е видно например от острата критика, която получи предложението за промяна в Закона за енергетиката от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Регулаторът има най-пълни данни за потреблението и ситуацията на пазара и би трябвало да е активен участник при изготвянето на стратегията, а не да изразява становище по отношение на готовия текст.
Експертите от EMI се опасяват, че плановете за либерализация се правят на парче, следвайки политически цели - например да се осигури достъп до средства от Плана за възстановяване на ЕС.
Основен проблем за енергетиката от години е липсата на цялостна визия за развитие, категоричен е Славчо Нейков, председател на УС на EMI. Според него има няколко стратегически документа - План за възстановяване, интегриран план "Енергетика и климат", териториалните планове, които са за въглищните региони и т.н., които обаче не са координирани.
Проблем за сектора е още липсата на административен капацитет, както и прозрачност и обществен диалог, каза още Нейков.
Много видимо е това по отношение на въглищата. Хората от въглищните региони нямат никаква яснота какво предстои. След много успешната година за индустрията има очаквания работата на централите да продължи, но големите печалби през 2022 година се дължат на войната и политиката на ЕК да бъде ограничен ефектът от енергийната криза. Сега въглищните централи много вероятно ще са на загуба.
"Ползването на въглища с административни мерки не може да стане - пазарът ги отнася", категиричен е Нейков.
Той отбеляза още, че с решение на Народното събрание България предвижда запазването на въглищните централи още повече от десетилетие, но това решение противоречи на Договора за ЕС, в който е записано, че енергийната политика е над национална и решенията се взимат в Брюксел. Освен това то нарушава и Конституцията на България и спъва работата на правителството, категоричен е експертът.