Крум Василев: В България има много водни площи с потенциал за плаващи солари

В България има потенциал за изграждане на плаващи соларни паркове, каза в интервю за Investor.bg Крум Василев, акционер и управляващ партньор на Profine Еnergy в България. Компанията е част от една от най-големите световни групи за производство на профили и дограми - Profine Group.

У нас Profine Energy, която действа съвместно с Wirth Gruppe, планира изграждането на такъв парк във водите на яз. Огоста. Идеята се анализира от Министерството на икономиката и индустрията, като институцията ще поиска от инвеститора при реализация на проекта да бъде направена рехабилитация на язовирната стена, както и цялостно да бъде поддържано съоръжението. Инвеститорите планират и завод за плаващи панели в Монтана.

Очакванията са инвестицията да достигне около 1 млрд. евро, но тя среща съпротива сред местните жители. Според Василев причината за тези страхове е непознаването на технологията.

- Г-н Василев, Profine Energy иска да изгради първия плаващ соларен парк в България. Какво точно представляват тези съоръжения?

- Представете си, че имате един имот, който включва овощна градина и езеро с рибки, обаче нямате електрическа енергия. Трябва да си я произведете сами, със соларни панели. И трябва някъде да ги разположите. Вариант 1 – конвенционален – изсичате дърветата, на тяхно място поставяте соларни панели. Но градината ви е важна, тъй като тя ви осигурява прехрана и затова търсите друго решение. Ето така стигаме до Вариант 2 – да разположите соларните панели на повърхността на езерото. Технологията е сравнително нова за Европа, но поради ограничения ресурс от земеделска земя бързо набира популярност в последните години. В Западна Европа най-големите плаващи фотоволтаични паркове са построени в Нидерландия и Германия, но подобен тип проекти вече има и на Балканите. Самата конструкция представлява слънчеви панели, инсталирани върху част от повърхността на езера, язовири или близо до крайбрежни зони. Самата инсталация не заема цялата водна повърхност и поради тази причина не нарушава обичайните дейности, които се извършват във водата като риболов, водни спортове и др.

- Какви са предимствата и какви са недостатъците им?

- Най-важното предимство на този тип технология е, че решава въпроса с използването на плодородна земеделска земя, което е основно предизвикателство пред сектора. Но не само това - тъй като плаващите соларни паркове създават сянка върху водната повърхност спомагат за значително намаляване на загубата от изпарение на водата, съхранявайки този ценен ресурс. Инфраструктурата позволява вариации в конструкциите, така че максимално да се запази екологичния баланс на водната среда, без да нарушават екосистемите. Последните проучвания сочат, че те дори допринасят за по-чиста вода, тъй като значително намалят образуването на вредни водорасли и затиняването. Освен това панелите служат като платформи, върху които се развиват нови екосистеми и предоставят нови хабитати за водни растения и животни.

Едва ли бихме могли да говорим за недостатъци на плаващите фотоволтаици по отношение на технически параметри и ефективност, но все пак изграждането и поддръжката им са по-скъпи и по-сложни от конвенционалните панели и изискват повече умения. Profine Energy е от малкото европейски компании, които имат опит с тази иновативна технология в мащаб.

- Какво планирате да изградите в България?

 - Краткият отговор е: най-големия плаващ фотоволтаичен парк в Европа – на язовир Огоста. Истинският отговор обаче е: бъдеще и работни места за Монтана и региона, здрав, сигурен и икономически целесъобразен язовир. Инвестицията може да надхвърли 1 млрд. евро и ще включва ремонт, укрепване и поддръжка на язовирната стена, която в момента е в доста лошо състояние. Няма как да започнем изграждането на плаващия парк, без първо да се уверим, че сме постигнали тази сигурност както за града, така и за нашата инвестиция. Също така планираме да изградим завод за плаващи компоненти в Монтана. Това ще е първата сериозна инвестиция в промишлено производство от десетилетия и ще създаде постоянни работни места в региона. Надяваме се с общата и доста комплексна инвестиция да дадем икономически тласък на целия регион и да спомогнем за спиране обезлюдяването на тази част на България.

Искам да подчертая, че тази инвестиция се радва на пълна подкрепа от страна на германското правителство чрез посолството в София, от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (APSTE).

- Защо се спряхте на яз. Огоста и според Вашите оценки има ли подобен потенциал и за други язовири в страната?

- Когато говорим за изграждане на плаващ фотоволтаичен парк, винаги се вземат предвид няколко основни фактора – размер, местоположение на водния обект, климатични особености, ослънчаване, както и регулаторни изисквания. Чак след като се направи прецизна проверка на тези компоненти биха моли да се направят реални стъпки към начало на проект. Повечето от тези фактори са налице при язовир Огоста. Язовирът е достатъчно голям, за да посрещне необходимия брой плаващи фотоволтаични панели, без да се заема цялата водна повърхност; местоположението му е подходящо, за да осигури достатъчно интензивна слънчева светлина през по-голямата част от годината. Към момента основните трудности са свързани с регулацията и законодателната рамка, тъй като в България все още построяването на обекти като плаващи фотоволтаични паркове е нещо ново и неуредено. Заедно с колегите ни от соларните асоциации и Германското посолство сме направили стъпки за необходимите законодателни промени. Надяваме се те да се случат, за да бъде възможно не само проекта „Огоста“ да бъде осъществен, но да се „отпушат" и други подобни проекти. В България има много водни площи с потенциал за успешни плаващи соларни паркове.

- Според коментари на Министерството на индустрията разрешението за инвестицията ще върви заедно с ангажимент за поддръжката на язовира. Какво точно означава това?

- Kъм тoзи мoмeнт нaмepeниeтo зa инвecтиция вĸлючвa peмoнт и възcтaнoвявaнe нa язoвиpнaтa cтeнa и изгpaждaнeто нa плaвaщa coлapнa eлeĸтpoцeнтpaлa c ĸaпaцитeт в paмĸитe нa 500 -1500 mWр (мегаватпика). Ангажиментът ни е дългосрочен и ocигypявa пocлeдвaщaта eĸcплoaтaция, пoддpъжĸa и cигypнocт за съоръжението и coлapнaтa eлeĸтpoцeнтpaлa.

- Това лято регионът пострада от наводнения. Какво се случва със съоръженията при промяната на водното ниво на язовира, образно казано в посока нагоре или надолу?

- Плаващите соларни паркове по принцип се инсталират в т.нар. тихи води - езера, язовири или крайбрежни райони. Водните панели не се различават особено от тези, които се монтират на земята - те генерират електричество от слънчевите лъчи. Разликата е, че трябва да бъдат закрепени към дъното на водния басейн. При проектирането и поставянето на тези „острови“ от панели се вземат предвид и продължителни суши или проливни дъждове, които могат да променят нивото на водата. Затова и котвите им са по-отпуснати, така че островите да могат да се движат.

- Идеята за плаващ парк среща критики, срещали ли сте се с представители на местните общности, които протестират срещу проекта? Какви са основните техни опасения и основателни ли са притесненията, че плаващите соларни панели могат да влошат качеството на водата и се отразяват зле на екосистемите в язовира?

- Ние приемаме всички мнения и опасения напълно сериозно и ще адресираме всяко едно от тях. Наистина има загриженост сред една малка част от гражданите на общината, които са свързани основно с непознаването на този вид технология поради новостта ѝ. Например – дали язовирът би бил опасен при наводнения, какво се случва с флората и фауната, ще се ограничи ли достъпът до язовира на риболовци и т.н. Отговори на тези въпроси, разбира се, са дадени отдавна, защото ако за България тази технология е нова, по света тя е позната и добре работеща от години. Доказано е например, че плаващите фотоволтаици съхраняват самата вода. Конструкциите действат като чадъри и ограничават изпаренията, което може да пести милиони литри вода. Проектът напълно опазва и защитава местообитанията, флората и фауната в околността. Опитът в Западна Европа показва, че плаващите фотоволтаични системи всъщност защитават рибата и дивата природа.

За да обясним точно какви са намеренията ни и какви ползи има проекта за местната общност сме провели работни срещи и разговори с кмета, представители на Общинския съвет, народни представители от града, както и със самите граждани на Монтана. Считаме, че голямата част от хората прекрасно разбират ползите за града и самите тях. Нека не звучи нескромно, но този проект наистина е шанс за региона да излезе от икономическия застой, безработицата и обезлюдяването. За съжаление, както доста други неща в България, и този въпрос абсолютно ненужно се политизира, а опасенията се организират и използват за политически цели. Съвсем скоро планираме мащабна разяснителна кампания и множество срещи с местната общественост.

- Как оценявате развитието на соларните централи в България като цяло? Опасявате ли се от проблеми с енергийната мрежа при съществено увеличение на зелената енергия, за каквито говорят от Електроенергийния системен оператор (ЕСО)?

- Процесът на прехода към производство на енергия от възобновяеми източници е неоспорим факт и върви с изключително бързи темпове и в Европа, и по света. В Европа например вървим към 40% енергия от възобновяеми източници в общия микс, в България вече все по-често се случва енергията от възобновяеми източници да е с по-голям дял от енергията от АЕЦ „Козлодуй" на дневна база.

Разбира се, тук идват проблемите свързани със съхранението на енергията и балансирането, както и липсата на инвестиции по електропреносната мрежа и съоръженията. Това са проблеми, които се срещат в абсолютно всички страни. У нас има и определени административни и регулаторни пречки, които, надяваме се, ще бъдат решени с изменението на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), което тече в парламента.

Ключът към разумните енергийни решения се крие в избора на правилната комбинация от технологии в съответствие с местните или регионалните обстоятелства и въвеждането на защитни процедури за смекчаване и наблюдение на потенциалните въздействия. Това изисква внимателна оценка на различните въздействия на различни алтернативи, за да се избегнат нежеланите негативни последици и да се постигне най-желаната комбинация от екологични, социални и икономически ползи.