Имат ли бъдеще малките ядрени модулни реактори?

През юли Сам Алтман, (небез)известният основател на OpenAI (компанията, разработила популярния изкуствен интелект ChatGPT – б. р.), публикува снимка в социалните медии на елегантна дървена A-образна сграда в зелена тропическа среда, пише колумнистът за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Тя прилича на вила за уикенда на милиардера, но това, което всъщност показва изображението, е предполагаемият дизайн на малък модулен (ядрен) реактор (ММР), изобретен от Oklo, компания, която Алтман ръководи от 2015 г. , заказва още тя. Снимката беше публикувана, защото Oklo току-що се бе сляла с компания за придобиване със специална цел (SPAC), създадена от Алтман и Майкъл Клайн, търговец на Wall Street. Сливането оцени Oklo на 850 милиона долара.

Това ще накара някои наблюдатели да потръпнат, пише Тет. Акронимът SPAC стана токсичен преди две години, тъй като с концепцията беше злоупотребено по време на последния кредитен балон. Добавянето на „ядрен“ в микса рискува тя да стане двойно радиоактивна в общественото съзнание, като се имат предвид минали аварии в централите в Чернобил и Фукушима (и настоящите руски заплахи за украинската Запорожка АЕЦ).

Въпреки това инвеститорите и политиците трябва да обърнат внимание - наскоро Военновъздушните сили на САЩ обявиха плановете си да използват реактора на Oklo за базата си Аелсън (Аляска) - потенциално първото използване на търговски ММР от федералното правителство на американска земя.

Aктивността - и инвеститорският интерес - около малките модулни реактори нараства, посочва още Джилиан Тет. Конкурентната компания TerraPower, подкрепeна от Бил Гейтс, разработва реактори. Същото важи и за NuScale, която беше листната чрез SPAC миналата година и наскоро получи 275 милиона долара финансиране от различни правителства за румънски проект.

Индустриални гиганти като британската Rolls-Royce се включват във вълната, докато GE Hitachi изгражда завод за ММР в Канада. През юли Великобритания стартира международен конкурс за най-добър дизайн на малък модулен реактор, обещавайки да извлича „до една четвърт от електричеството на Обединеното кралство от местна ядрена енергия до 2050 г.“

Има три фактора, предизвикващи това, се казва още в анализа. Единият е осъзнаването, че търсенето на електроенергия ще скочи през следващите години поради глобалния растеж и факта, че цифрови иновации като AI се нуждаят от „много“ допълнително електричество. Това създава, както Алтман признава, „спешно търсене на евтина, безопасна и чиста енергия в голям мащаб“.

Второ, разчитането на изкопаеми горива за генериране на това електричество ще засили глобалното затопляне, като възобновяемите източници, като вятър и слънце, не могат да запълнят празнината без големи пробиви в технологиите за съхранение.

Трето, ядрените технологии се промениха. През 20-ти век те генерираха енергия в масивни централи, чието изграждане бе скъпо и отнемаше много време. Разходите за планираната британска ядрена електроцентрала Hinkley Point C, например, скочиха до 32 милиарда паунда, докато сметката за новите американски централи Vogtle се увеличи повече от два пъти - от 14 до над 30 милиарда долара.

Тъй като ММР са малки и използват фабрични дизайни, те са много по-евтини и по-бързи за изграждане и могат да бъдат преместени близо до търсенето на електроенергия. Освен това технологията, разработена в компании като Oklo и TerraPower, използва рециклирани ядрени отпадъци като гориво, което потенциално намалява проблема, свързан с депонирането им.

Всъщност ръководители на Oklo твърдят, че само „съществуващите запаси от използвано гориво в САЩ биха могли да задоволят енергийните нужди на страната за повече от 150 години“ - ако тяхната технология бъде възприета. „Това е най-добрият начин за декарбонизиране“, ми казва Джейкъб Де Уит, основател на Oklo", споделя авторът.

Според нея обаче не всички са на това мнение и посочва, че много еколози ненавиждат ядрената енергия толкова силно, че искат да я изключат от зелените таксономии (определянето на икономически дейности, който са в синхрон с постигането на нетна нула към 2050 г. – б.р.). На част от традиционната ядрена върхушка също така не ѝ се нрави, че либертарианските „технологични братя“ – като Алтман – сега стават „ядрени братя“, казва Алисън Макфарлейн, бивш ръководител на Комисията за ядрено регулиране на САЩ.

„Много малко от предложените ММР са демонстрирани и нито един не се произвежда масово, да не говорим за такъв, лицензиран от ядрен регулатор“, отбеляза тя в скорошно есе, което осъжда структурата на и шума около SPAC. „Съществуващите атомни електроцентрали играят значителна роля за намаляването на парниковите газове и ще продължат да го правят. Перспективите пред ММР са съмнителни“, пояснява Макфарлейн.

Тя има право: първото заявление за федерално лицензиране на Oklo в САЩ беше отхвърлено миналата година, казва Джилиън Тет и допълва, че от компанията признават, че съоръженията няма да заработят поне до 2027 г.

Но дори и с тези уговорки, аз лично приветствам инициативата, споделя Тет. Според нея ММР-технологията все още не е доказана, а SPAC имат смесени резултати. Но „мръсната“ истина е, че спешно трябва да експериментираме с всички възможни идеи за чиста енергия, предвид изменението на климата.

И макар че правителството на САЩ бе това, което първоначално отприщи ядрените иновации на запад - както показа наскоро нашумелият филм „Опенхаймер“ - мрачната истина е, че оттогава американските агенции в публичния сектор са станали пословично бавни и несклонни към риск. Ето защо Китай и Русия сега управляват първите пилотни ММР, заедно с Аржентина.

Ако не друго, нека се надяваме, че конкурентната заплаха от "технологичните братя" ще подтикне западните правителства и традиционната ядрена върхушка да се движат по-бързо, пише в заключение Джилиан Тет. "И ако новата технология за рециклиране на Oklo действително работи и може да произвежда чиста и безопасна енергия, това би било още по-добре - не само за военновъздушните сили на САЩ, но и за целия свят", допъва още тя.