Щедрите субсидии за изкопаеми горива са косвени и по-големи от всякога

Светът се насочва към рекордна по отношение на инвестициите в енергийния преход година. Всеки нов чист електрон, генериран от вятърни турбини и соларни панели, както и всеки автомобил, задвижван чрез батерия или водород, ще намалят в известна степен зависимостта от изкопаемите горива, консумирани по пътищата и от електроразпределителните мрежи на планетата. Над 1 трлн. долара бяха похарчени за този преход през 2022 г. и почти сигурно подобна сума ще бъде вложена в същото начинание и през тази година, пише Bloomberg.

Колкото и голяма да е тази цифра, тя бледнее в сравнение с други разходи, свързани с енергетиката: субсидиите за изкопаеми горива и електричество. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че малко над 7 трлн. долара под формата на субсидии са били насочени към сектора на изкопаемите горива само през 2022 г. Това е рекорд поне за последното десетилетие. Тъй като докладът на МВР изразява всички цифри в долари за 2021 г., инфлацията не може да обясни увеличението. Накратко, светът никога не е харчил толкова много за субсидиране на изкопаемите горива.

Около една четвърт от общата сума – 1,33 трлн. долара – се състои от това, което МВФ нарича „изрични субсидии“, или разходи за доставка на изкопаеми горива или електроенергия.

Цифрата е рекордна сама по себе си и повече от  общата инвестиция в енергийния преход, проследена миналата година от BloombergNEF.

Но това все още оставя баланс от 5,7 трлн. долара косвени субсидии, свързани с ефектите от добива и употребата на горива върху околната среда, както и пропуснати данъчни приходи.

Тази сума представлява друг рекорд и е с 10% по-висока от сумата, отчетена през 2021 г.

Имплицитните субсидии междувременно са нараснали по-малко в процентно изражение спрямо явните, но като се има предвид техния мащаб, те са се увеличили почти толкова в абсолютно изражение – с над 500 млрд. долара.

Тези субсидии не са огромни. Те също така са доста предсказуеми, за разлика от другите субсидии, които варират значително от година на година в зависимост от цените на горивата и решенията на правителствата. Например твърдите субсидии са намалели с една четвърт през 2016 г. и са се увеличили с 39% година по-късно. Годините 2020 и 2021 са извънредни поради присъствието на Covid-19, но в този смисъл енергийните субсидии едва ли са уникални.

Миналата година три вида горива получиха по над един трилион долара косвено подпомагане. Бензинът получи малко над 1 трлн. долара (за първи път); дизелът - повече от 1,5 трлн. долара; и въглища - 2,1 трлн. долара.

Разликата между имплицитните и експлицитните субсидии за дадено гориво (или електроенергия) може да бъде значителна. Бензинът получава „само“ 80 млрд. долара в експлицитно отношение, а дизелът – 140 млрд. долара; те получават съответно 11 и 12 пъти повече в имплицитно изражение. Керосинът получава още по-голяма имплицитна субсидия в сравнение с експлицитната: 146 млрд. долара срещу 9 млрд. долара.

Има някои изключения от този общ модел. Природният газ е единственото гориво, което получава по-малко имплицитна, отколкото експлицитна субсидия. Но с половин милиард долара, разделящи повече от 640-те милиарда долара за двата вида субсидии за газ, би било по-добре да ги наречем „равни“. Електричеството получава повече от 300 млрд. долара експлицитни субсидии, изчислява МВР, при нула имплицитна помощ.

И после идват въглищата.

Миналата година въглищата са получили 8,6 млрд. долара експлицитни субсидии и 2,1 трлн. долара косвени субсидии.

МВФ отбелязва в доклада си, че поддържането на цените на горивата под техните „напълно ефективни нива“ също поддържа високи емисиите на парникови газове. Ако светът повиши цените до нивото, което отчита както експлицитните, така и косвените разходи, тогава емисиите на въглероден диоксид от изкопаеми горива може да паднат с повече от 40% под базовите си нива (и една трета по-ниско от емисиите през 2019 г.) до края на десетилетието.

И все пак самото съществуване на косвени субсидии в размер на няколко трилиона долари подсказва колко труден би бил подобен ход на практика.

Самите данни на МВФ обаче също предполагат път към намаляване на имплицитните субсидии без координирани глобални усилия за повишаване на цените до ефективни нива. Както беше отбелязано по-горе, само един източник на енергия има нулева имплицитна субсидия: електричеството. Разбира се, той има повече от 300 милиарда долара директни, или явни, субсидии, но като източник на енергия не носи със себе си същите имплицитни разходи като керосина или въглищата.

Това означава, че когато електричеството измества друг енергиен източник, това също така намалява имплицитната субсидия. И в същото време, когато тази електроенергия е евтина и възобновяема, тя намалява зависимостта от изкопаемите горива и техните субсидии, базирани на гориво.