Европейската комисия (ЕК) внимателно анализира договора на България с турската газова компания Botas и възможността сделката да е в нарушение на антитръстовите правила на общността, съобщава Energy Intelligence.
"В случай на индикации за несъответствие, включително възможно нарушение на антитръстовите правила на ЕС, Комисията няма да се поколебае да предприеме подходящи действия“, коментира говорител на ЕК пред изданието.
Изтекли условия по договора с Botas повдигат опасения, че България може да се превърне в таен вход на руския природен газ в общността. Покупката на газ - тръбен или втечнен от Русия, не попада под ограниченията, но от Брюксел са поставили цел към 2027 година доставките на руски газ да бъдат прекратени изцяло. В момента през България се транзитира руски газ за Унгария и Сърбия, но през продължението на "Турски поток" на наша територия - "Балкански поток", който влезе в експлоатация на 1 януари 2021 г.
Още през октомври 2022 г., след взрива на газопровода "Северен поток", руският президент Владимир Путин предложи идеята Турция да стане газов хъб за Европа. По думите му при желание всяка държава може да купува газ от входните точки на Турция. В страната освен руски газ влизат още потоци от Азербайджан, Иран, втечнен газ и малко местен добив. От всички източници страната формира "турски" микс, който продава на своите клиенти.
Договорът с Botas дава право на държавната "Булгаргаз" на достъп до терминалите за втечнен газ на Турция в Средиземно море. Още при подписването беше коментирано, че България ще може да разчита на "разсрочено" разтоварване на танкерите. Тогава беше отбелязано, че това дава възможност компанията да поръчва по-големи танкери, тоест при по-изгодни цени, и да разчита на възможностите за съхранение на газ в Турция.
Енергийният министър Румен Радев потвърди в отговор на писмен въпрос на депутати от "Демократична България", че България няма как да иска сертификат за произход на газа заради законодателството на Турция.
Във всички свои търгове за доставка на газ "Булгаргаз" поставя изискването доставките да не са от Русия или държави, срещу които се налагат санкции.
Има и други скандални условия в договора между двете компании, които неофициално изтекоха. Според публикацията на Energy Intelligent България има достъп до терминалите, но не и до мрежата на Botas - доставките се извършват на входната точка "Странджа - Малкочлар". Но от своя страна Botas има правото да снабдява директно потребители на българския пазар, тоест достъп до българската мрежа и потенциално да измести "Булгаргаз", както и да прехвърля правата си за капацитет в България на трети страни и да иска от българската държавна компания да доставя природен газ до съседни страни.
Без значение дали се възползва от договора, или не, "Булгаргаз" трябва да плати 3,8 млрд. лева за 13-годишия срок на договора, се казва още в публикацията. Количествата по договора обхващат 50-60% от годишното потребление на газ и има клауза "take or pay", тоест трябва да се заплати, дори и без да се купуват договорените количества. Тази клауза е типична за газовите договори.
Botas също ще плати за гарантирания капацитет - от 1,85 млрд. куб. метра, тоест малко повече от заявеното в началото на годината количество от 1,5 млрд. куб. метра годишно, но сумата е 138 млн. евро за целия срок на договора, допълва още Energy Intelligent.
Договорът с Botas се преразглежда
Правителството "Денков - Габриел" съобщи, че ще опита да предоговори условията на договора. Без да дава много подробности, премиерът Николай Денков обясни наскоро, че ценовите условия са неблагоприятни за България.
България вече получи първите доставки през турските терминали - през май, но няма данни това да е оскъпило газа за потребителите, стана ясно от коментар на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той отбеляза, че в ценовите заявления на "Булгаргаз" досега не са включвани такси, свързани с доставките от Турция.
17:15 | 31.08.23 г.
