Защо Западът още не може да се откаже от руския уран?

От началото на войната, която Русия започна в Украйна, Западът наложи множество санкции, включително и ограничения по отношение на енергоресурсите - петрол и въглища. Има обаче област, която остава извън санкциите - ядреното гориво. Bloomberg анализира защо ограниченията в тази област остават невъзможни на този етап.

Ядрените електроцентрали работят с гориво от уран, добиван от руда, която обаче има нужда от допълнителна обработка, за да се произведат горивните касетки. В същото време обогатеният уран може да бъде използван за военни цели, затова и технологията, по която се прави, е най-строго пазената индустриална тайна в света, посочва агенцията.

Няколко са компаниите, които обогатяват уран за производството на ядрено гориво. Сред тях доминираща е руската "Росатом", следвана от базираната във Великобритания Urenco, китайската CNNC и френската Oranco.

Но за разлика от повечето западни компании, руската корпорация поддържа пълния цикъл на производството на ядрено гориво - от добива на рудата до обогатяването и производството и доставката на ядрени касети. В Европа например използват основно вече обработената руда за производството на ядреното гориво за своите централи.

С подкрепата на държавата "Росатом" оцеля след инцидента в АЕЦ "Фукушима", който доведе до финансови проблеми в Areva и Westinghouse. Руснаците финансираха ядрени проекти по целия свят, включително в Китай и Индия. Така "Росатом" в момента строят 33 нови реактора и имат ангажименти за доставка на гориво за тях за години напред и вече не разчитат само на договорите за доставка на ядрено гориво за старите блокове в Източна Европа.

Повечето бивши сателити на СССР, включително и България, предприемат стъпки за намаляване на зависимостта от руските доставки. В повечето случаи, дори и по отношение на Украйна обаче, изцяло алтернативни доставки ще бъдат възможни не по-рано от края на това десетилетие, сочи оценката на Bloomberg. Нещо повече - в момента никой не предлага алтернатива за горивото за малките блокове по съветска технология - ВВЕР 440, които все още работят в Унгария и Словакия.

Но дори и Източна Европа да се откаже от покупката на ядрените касетки, Русия все още ще доставя около 30% от обогатения уран, нужен за производството на горивото за ядрените централи. Правителствените данни на САЩ пък сочат, че през 2022 година около 25% от вноса на обогатен уран идва от Русия.

Най-голяма е зависимостта от руския уран при производството на гориво за малките модулни реактори, сочени като бъдещето на ядрената енергетика. При доставките на нискообогатен уран (HALEU) САЩ са изцяло зависими от Русия.

През пролетта Западът започна да обединява усилията си срещу Русия - бяха подписани различни споразумения в различна канфигурация между страните, които имат опит в производството на ядрено гориво - САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Япония. Европейските производители Urenco и Orano също се разбраха за увеличаване на капацитета за обогатяване на уран, но това ще отнеме поне пет години.

От началото на войната в Украйна "Росатом" увеличава износа си на ядрено гориво. Това не е свързано по някакъв начин с бойните действия, а по-скоро с изграждането на нови реактори по руска технология. Преди време от компанията бяха категорични, че единична компания не може да оспори лидерството им в доставките. Все пак коментираха, че са наясно с рисковете и ще защитят своите интереси, предлагайки на страните най-добрите решения.

Припомняме, че "Росатом" веднъж успя да се пребори с конкуренцията си от САЩ в Чехия. В периода 2000 - 2010 година американската Westinghouse доставяше гориво за ядрената централа АЕЦ "Темелин", но след това Прага отново премина на горивото, произвеждано от дъщерното дружество на "Росатом" - ТВЕЛ.