Енергийният регулатор на Европейския съюз предупреди да не се повтарят нецеленасочените мерки, които правителствата използваха, за да ограничат растящите цени по време на енергийната криза миналата година, заявявайки, че те биха могли да увеличат използването на изкопаеми горива и да изпратят грешен сигнал към инвеститорите.
Коментарите бяха отправени, докато Франция и Германия водят спор за формата на предложените реформи на пазара на електроенергия в блока и дали държавните субсидии трябва да бъдат разрешени за съществуващи производители на електроенергия, например френските атомни електроцентрали.
Реформите бяха предложени от Европейската комисия (ЕК) през март в резултат на рекордно високите цени на енергията след инвазията на Русия в Украйна миналата година, припомня Financial Times. Те се стремят да създадат стабилен пазар, който може да се справи с волатилността от бъдещи сътресения в доставките и растежа на възобновяемата енергия.
Енергийният надзорен орган на ЕС – Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), заяви в доклад от петък, че всеобхватните субсудии, използвани от правителствата в защита на потребителите на електроенергия от високите цени на енергията на едро миналата година, може да предизвикат „обща енергийна неефективност“ и да попречат на потребителите да намалят потреблението на електроенергия толкова, колкото те биха могли „чрез изкривяване или неутрализиране на пазарни сигнали“.
Докладът също така подчертава, че намаляването на цените чрез субсидиране на сметки може да повлияе на сигурността на енергийните доставки поради „повишено използване на ресурси“.
„Държавите членки са изправени пред компромиси при избора си на мерки за подкрепа по време на криза и след това. Важно е да се намери правилният баланс между смекчаването на цените на дребно и запазването на стимулите за намаляване на търсенето“, каза директорът на ACER Кристиан Зинглерсен.
Общо страните в ЕС похарчиха 646 млрд. евро за спешни енергийни мерки през 2022 г., показват данни на мозъчния тръст Bruegel. Финансирането беше насочено към ограничаване на цените, пестене на енергия и намиране на алтернативни горива на газа, загубен от намаляването на доставките от Русия, се казва в доклада на ACER.
Промишлените потребители в Литва, Латвия и Унгария бяха засегнати от най-рязкото покачване на цените, но спадове бяха регистрирани и в Германия и Франция, чиито правителства използваха фискалната си мощ, за да облекчат разходите, се казва в доклада на ACER.
В крайна сметка регулаторът заяви, че ЕС трябва да „се справи с предизвикателствата, наложени от нуждите от декарбонизация и от нуждите да се гарантира сигурност на доставките при достъпни условия“.
Зинглерсен се яви пред министри от ЕС, събрали се във Валядолид в Испания тази седмица, за да се обсъдят устойчивостта на електрическите мрежи на блока, които носят все по-големи тревоги, тъй като все повече генератори на възобновяема енергия са свързани.
Електроенергийната индустрия предупреди, че състоянието на мрежите ще попречи да бъдат пуснати още вятърни и слънчеви инсталации, тъй като те не са в състояние да се справят с периодичността на зависимото от времето производство на електроенергия.
Тази седмица страните от ЕС изпитаха внезапна нестабилност на цените, като спот цените на електроенергията в Чешката република достигнаха 200 евро за мегаватчас поради голямото търсене и слабия вятър, докато Германия и Холандия станаха свидетели на отрицателни цени поради високите нива на слънчево производство, претоварващи мрежата.
Предложената от ЕК реформа на пазара на електроенергия е насочена към намаляване на въздействието върху потребителите на подобни неочаквани скокове, но тя е блокирана поради френско-германското несъгласие.
Германия се противопоставя на това Франция да може да субсидира своята ядрена индустрия и да извлича индустриални ползи от евтините вътрешни цени на електроенергията, което може да дестабилизира вътрешния пазар на блока.
Във Валядолид Тереза Рибера, министър на енергетиката на Испания, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, каза, че Мадрид е предложил нов компромис и трябва да бъде постигнато споразумение – „колкото по-скоро, толкова по-добре“.
Но Свен Гиголд, държавен секретар на германското Министерство на икономиката и действията в областта на климата, каза, че е получил „топло посрещане от нашите френски колеги по въпросите, но има да се измине още много път, за да се постигне широк компромис“.
16:03 | 14.07.23 г.
