Как Европа удря спирачка на амбицията на Испания да бъде зелен енергиен хъб

В пристанище срещу Гибралтар двама европейски монарси направиха рядко съвместно посещение през юни, за да приветстват едно смело и рисковано начинание.

Застанали до товарните кораби в Алхесирас, испанският крал Фелипе VI и нидерландският крал Вилем-Александър откриха нов морски коридор. Важният товар, който привлече вниманието на тези кралски особи, беше зеленият амоняк — начин за транспортиране на водород и ключова част от плановете на Испания да стане център на Стария континент за чиста енергия, пише Bloomberg.

Но дали останалата част на Европа е готова за подобна крачка?

Испания набира над 18 млрд. евро инвестиции за производство и разпространение на водород, генериран от възобновяема енергия – което представлява най-амбициозното усилие на Европа досега да внедри технологии, които са от решаващо значение за превръщането на региона в първия климатично неутрален континент в света.

Подходът „Поле на мечтите“ предполага, че след като предлагането бъде изградено, търсенето само ще дойде. Но страни, включително Франция и Германия, започнаха да се отдръпват от някои аспекти на „Зелената сделка“ на Европейския съюз (ЕС) - която цели производство на 10 милиона тона зелен водород до 2030 г. - тъй като амбициозният план е въвлечен в т.нар. "културни войни" поради опасения за политически и финансови разходи.

В допълнение към несигурността предсрочните избори в Испания на 23 юли биха могли да доведат до ново правителство, което няма да бъде толкова склонно да инвестира подобни суми в сектора. Това може осигури повторение на историята, когато страната отмени програма от 2007 г. за субсидиране на соларни панели, след като разходите излязоха извън контрол.

Проектите на Испания се простират от северното до южното ѝ крайбрежие и включват най-голямото съоръжение за зелен водород в Европа в Пуертолано. Calvera Hydrogen SA в Сарагоса планира да изгради съоръжения за генериране и съхранение на водород, включително на водородни зарядни станции за леки коли, автобуси и влакове.

Като цяло Испания е дом на почти един на всеки пет стратегически водородни проекта по света, като изостава единствено от САЩ.

„Испания е в уникална, привилегирована позиция да се превърне в нещо като Саудитска Арабия на зеления водород“, посочва Карлос Бараса, вицепрезидент в местната рафинерия Cepsa SA, която инвестира 3 млрд. евро в проекти, включени в т.нар. „Андалуска долина на зеления водород“.

Произведен чрез възобновяема енергия, разграждаща водните молекули, зеленият водород се смята за важен фактор в процеса на загърбване на изкопаемите горива. Той представлява ефективно средство за съхранение на енергия от слънцето, вятъра и водата по начин, така че тя да може да се транспортира чрез тръбопроводи и кораби. За да се предотвратят най-лошите последици от глобалното затопляне, Международната агенция за възобновяема енергия, известна като IRENA, изчислява, че капацитетът за производство на зелен водород трябва да нарасне до над 500 млн. тона до 2050 г. от по-малко от 1 млн. тона в момента.

Възползвайки се от щедрото слънце, Испания се стреми да играе водеща роля при производството на чиста енергия в региона. Но тя действа твърде агресивно и твърде бързо – темп, който другите страни в Европа все още не могат или не искат да поддържат.

„Има последователност по отношение на това, което е логично да се направи“, споделя Мартин Ламбърт, ръководител на отдела за водородни изследвания в Оксфордския институт за енергийни проучвания. „Първата стъпка е да направим възможно най-много, за да декарбонизираме енергийната система на местно ниво, след това да направим водород от излишната възобновяема енергия, който да използваме на местно ниво, и след това да преминем към износ“, добавя той.

Както показва появата на монарсите в Алхесирас, Испания вече бърза с плановете за износ.