През 2023 година вече все по-ясно се забелязва засилващата се роля на „нефинансови“ критерии при избор и подкрепа на определени инвестиционни проекти и бизнеси. Пандемията от Covid и продължаващият военен конфликт в Украйна ни демонстрираха как за много кратки периоди може да се случат непредвидими събития, които да оставят своя отпечатък и да оформят икономическите процеси за години напред - забавянето на глобалната икономика, кризите и смущенията в световните вериги на доставка, високата инфлация са само някои от примерите в тази насока.
Едно събитие води след себе си следващите и кризите взаимно се подклаждат, за да създадат “перфектната икономическа буря”. Въпреки това в тези периоди на криза и трудности сме свидетели на едни от най-сериозните технологични и научни постижения от много време насам - невиждан прогрес в биофармакологията, който съвсем скоро може да има за резултат лечение и превенция на болести, които до скоро изглеждаха напълно нелечими, огромен скок в развитието на електрическата мобилност и електрическите автомобили и значително развитие на ВИЕ технологиите и сектора.
Същевременно едно от големите предизвикателства пред човечеството остава опазването на околната среда, намаляването на емисиите парникови газове и задържане темпа на глобалното затопляне. В забързаното ежедневие много от тези въпроси изглеждат далечни и почти виртуални, но в последните години и дори месеци е очевидно, че бизнесът и правителствата вече им отделят значимо внимание. Достатъчно е да се спомене само отказа на Германия от ядрени мощности и затварянето им.
Все по-активни и значими стават и инициативи като Climate Action 100+, Net Zero Asset Managers и RE 100. Всяко едно от тези движения и организации има за цел да промотира озеленяването на енергийното потребление на компаниите и достигането им до въглеродна неутралност - операционен модел, при който съответният бизнес не оставя въглероден отпечатък или поне го компенсира напълно. Показателна е подкрепата, която събират тези инициативи (по данни от самите групи): Climate Action Climate Action 100+ обединява над 700 инвеститора, които управляват 68 трлн. долара, и редовно оценя прогреса към въглеродна неутралност на 166 компании, които по техни преценки генерират до 80% от индустриалните емисии в света.
По-младата инициатива Net Zero Asset Managers, която беше създадена в края на 2020 г. в подкрепа на стремежа към нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., вече е привлякла 301 инвеститора, управляващи 59 трлн. долара. RE100, насочена предимно към корпоративни потребители на електроенергия, като към момента тя е привлякла над 380 фирми от цял свят, които искат да използват енергия само от възобновяеми енергийни източници и чиято годишна консумация на електроенергия е над 420 тераватчаса. В България обекти имат 42 от тези фирми, с годишна консумация над 152 гигаватчаса.
Отвъд статистиката в медиите все повече се обръща внимание на нарастващата ангажираност на големите инвеститори и фирми към проблемите на климата и прехода им към възобновяеми енергийни източници. Най-големите асет мениджъри вече са част от споменатите организации и нещо повече - много от тях вече изискват от компаниите, в които са инвестирали, конкретни и подробни планове за преход към нулеви емисии. Все по-обичайно за инвестиционната общност е създаването на специални и нови фондове, посветени изключително на инвестиции в "зелени" бизнеси. Сред мерките, които професионалните инвеститори предприемат, е дори разпродажбата на определени активи, което може и да звучи крайно, но все по-често се случва, ако съответните бизнесите не са съпричастни с целите за опазване на околната среда и са в противоречие с ESG стратегиите на тези компании.
Няма евтина електроенергия
Паралелно на глобалния „инвестиционен“ (и не само) натиск за декарбонизация се наблюдава и една значима тенденция за все по-голям пазарен интерес към чистата електроенергия като мярка за стабилизиране на разходите на потребителите. В някакъв смисъл това е напълно естествено, тъй като екстремалните стойности и пазарна волатилност от последните няколко години стреснаха както бизнесите, така и правителствата. Факторите, които повлияват развитието на ВЕИ сектора са поне няколко:
- нараснал фокус към ефектите от човешките дейности върху околната среда,които доведоха до исторически максимуми на търгуваните въглеродни емисии;
- все по-сериозен инфлационен натиск покрай увеличението на парични средства в обращение, което доведе до поскъпване на основни суровини и енергоносители, вкл. петрол и газ. Тези процеси допълнително се засилват от все още продължаващите се “прихълцвания” от различен характер по международните вериги на доставките;
- нарастващо търсене на електроенергия - това е валидно както за всякакъв вид нови сгради - търговски центрове, жилища и офиси, които в общия случай имат мощни системи за климатизация, така и за почти всички индустрии. В транспорта електрификацията е доминантна тенденция и водещи икономики и производители на автомобили предричат залеза на двигателите с вътрешно горене в следващите 10-15 години;
- геополитически фактори като санкциите за Русия и стремежа на ЕС към по-голяма енергийна независимост, което засилва регулациите и политиките в подкрепа на развитието на ВЕИ в Европа.
Особено внимание заслужава развитието на търговията с въглеродните емисии. През последната няколко месеца цените не просто достигнаха исторически максимум, но и почти повече от утроиха нивата си спрямо предишните пикове от 2008 и 2019 г. Особено драматично беше поскъпването в първите 5 месеца на тази година - с около 2/3, като прогнозите са, че текущите нива трайно ще се задържат над 100 евро за 1 тон CO2.
Основен двигател за това поскъпване е заявката за нови политики в Европейския съюз, който промени целта си за ограничаване на парниковите газове на 55% до 2030 г. спрямо нивата на емисии през 1990-та. Това означава повече рестрикции за редица консуматори и масово "озеленяване", което със сигурност ще обхване и повече производствени вериги и бизнеси. Европа, разбира се, не е сама в тези инициатива. След избирането на Джо Байдън за президент, САЩ се завърнаха амбициозно в световната борба за опазване на околната среда, а Китай отдавна е обявил значителни инициативи за намаляване на замърсяването на въздуха, електрификацията на транспорта и като цяло намаляването на емисиите си.
Все по-малко вероятно изглежда да се върнем към пиковите рекордните нива на цените на електроенергията от 2021 и 2022 г. Тук отново на дневен ред излиза въпроса до колко въглищата и ядрената енергия като енергоизточници трябва да са основен фокус и дошло ли е времето на скоростно изпълнение на политиките за декарбонизация и озеленяване на енергийният сектор. В крайна сметка усилията за намаляване на въглеродния отпечатък със сигурност ще доминират развитието на енергийния сектор в дългосрочен план.
Пазарите отдавна отчитат тези заявки - повечето регулаторни изисквания за чиста енергия и чисто производство повишават очакванията за цените на емисиите, съответно по-скъпите емисии и по-високите изисквания означават, че уж евтините стари въглеродни производства на електроенергия няма как да останат „евтини“, тъй като ще се наложи да инвестират в по-чисти технологии, да купуват скъпи емисии или просто да не работят, особено постоянно.
Зеленият ток е (и ще остане) по-евтин - най-естественият хедж
В тези динамични времена се оказва, че чистата енергия - тази произведена от ВЕИ - е най-добрият дългосрочен избор за много консуматори, тъй като не само позволява да се постигнат целите за опазване на околната среда, задавани от правителствата, но и всъщност може да е свързана с естествено ценово предимство. Парадоксът е, че за много хора - особено в България - зелената енергия се свързва с много по-високи цени, но реалността е, че това възприятие безвъзвратно е част от миналото, когато държавни ценови и други субсидии бяха необходими, за да се създаде траен интерес към ВЕИ индустрията. Този процес продължава около 15 години, като към момента вече са генерирани значителни икономии от мащаба. Така например цената за изграждане на соларни системи е намаляла с около 5-6 пъти за този период, а глобалните вятърни мощности, равняващи се на 743 GW, вече почти компенсират въглеродните емисии на континент като Южна Америка.
Значителното развитие на ВЕИ технологиите, комбинирано с продължаващата подкрепа за тях от страна на правителствата, практически ги изведе на водеща позиция в ценовата конкуренция при доставките на електроенергия. Още през 2020 г. Международната агенция по енергетика (IEA) официално обяви, че соларната енергия е вече най-евтиният източник на енергия, с който човечеството разполага. Същевременно в България капацитетът на фотоволтаичните централи през 2022 г. се е увеличил с почти 40% спрямо 2021 г. Залогът е, че това не е просто временно явление, а дългогодишна закономерност, подкрепена от натрупаното през годините поевтиняване на компонентите за ВЕИ генераторите.
Дългогодишните очаквания за България на експертите в енергийните прогнози Baringa сочат, че при сценария „скъпи суровини“ (в какъвто изглежда се намираме) в рамките на 10 години средногодишните цени на едро на електроенергията ще се задържат на нива, които допреди 2 години изглеждаха като непосилно скъпи. Дългосрочно цените вероятно ще гравитират около 100 евро, като е ясно, че тази величина ще варира спрямо развитието на търсенето и предлагането, регионалната свързаност, националните и континенталните политики в сферата. Тези прогнози освен това касаят цените на едро, като нивата към крайните потребители би следвало да са по-високи заради останалите разходи по веригата на доставки, които се натрупват при електроразпределителните дружества и търговците на енергия.
Какво да се направи
При тези очаквания изглежда напълно естествено, че все повече големи корпоративни консуматори обръщат поглед към зелената енергия. Най-лесният начин бизнесът да се снабдява с чиста електроенергията е да сключи договор с търговец, който изкупува енергия от съществуващи ВЕИ мощности - при тези доставки се генерират така наречените гаранции за произход, които удостоверяват, че консумираното количество енергия е с ВЕИ произход, като тези гаранции могат да бъдат прехвърляни от търговеца към потребителя.
ТОКИ в партньорство със свързани компании от групата на "Реналфа" е първият български търговец, който още през 2020 година предложи такъв стандартизиран продукт и на практика демократизира достъпа до този тип енергия както за малки, така и за средни и големи консуматори. Гаранциите за произход показват, че съответното количество енергия е генерирано от ВЕИ, но при тях обикновено няма директни финансови ползи за потребителите, тъй като досега тези доставки се базират на съществуващи, а не на новоизградени ВЕИ мощности, а и тъй като все още няма създаден механизъм, който да приравнява тези гаранции с търгуваните въглеродни емисии.
Същевременно някои потребители търсят още по-директна експозиция към ВЕИ енергията. Това става напълно постижимо чрез опциите да се сключат синтетични или директни Дългогодишни договори за изкупуване на електроенергия (Private Power Purchase Agreements - PPAs). Тези споразумения са свързани с дългогодишен ангажимент от страна на съответния потребител, че ще ползва и купува произведената енергия на нови ВЕИ проекти. Обикновено тези договори за изкупуване са със срочност 10, 12 или 15 години. Чрез тях се постигат едновременно няколко положителни ефекта:
- от една страна консуматорът си осигурява част или цялото количество енергия, която ще потребява, на фиксирана цена, за дълъг период от време - постига се силна предвидимост на този вид разход, и - се реализират спестявания на фона на дългогодишните прогнози и очаквания за нарастващи цени на електроенергията - допълнително, дългогодишният ангажимент от страна на потребителя подпомага инвеститорите в генериращите мощности да си осигурят по-лесно и при по-приемливи условия финансиране за своите проекти, което по същество улеснява декарбонизацията на енергетиката.
Основната разлика между синтетичните и директните договори за изкупуване на енергия е дали страна по договора е директно производителят на енергия или не, съответно при директните договори доставката на енергия може да се осъществява през енергопреносната мрежа или директно по кабел (при съответната физическа близост между обектите на консуматора и генератора). Заради необходимостта от допълващи доставки директните PPA са по-лесно приложими тогава, когато консумацията е по-голяма от енергията, генерирана от производителя, но това не е напълно задължително.
Ако някой потребител иска да озелени цялата си консумация - което рано или късно ще се превърне в достатъчно общоприложим императив - тогава индиректните или синтетични PPA са далеч по-приложими. При тях задължителна страна е и търговец на електроенергия, който управлява и собствена балансираща група. Чрез този търговец се извършва приспособяването на производствения график на генератора спрямо потребителския график на консуматора (т.нар. sleeving). Тези решения много често вървят ръка за ръка и с въвеждането на „умни“ технологии и мрежи. При тях освен проследяване на потреблението е възможно и управление на мощностния баланс при консуматора, както и интеграцията с инсталирани зарядни станции за електромобили и последващо потенциално инсталиране на система за съхранение на енергия.
Подобни модерни и ефективни решения вече са практика в редица български фирми (виж карето) благодарение и на работата на компании като "КЕР ТОК ПАУЪР", част от групата Renalfa, които имат значителен опит както по отношение на изкупуването на енергия от ВЕИ мощности, така и във връзка с управлението на тези системи и правилното структуриране на юридическите отношения относно доставките, балансирането и правилното разпределение на финансовите ефекти от новогенерираната енергия. Компанията залага на дигитализирани услуги, високотехнологични процеси и на зелената енергия и е лидер в прехода към децентрализирана, демократизирана и декарбонизирана на енергетиката в България.
17:52 | 26.05.23 г.
