Руските военни увеличават позициите си във и около Запорожката АЕЦ, съобщават източници на Ройтерс - двама души, които работят в централата, и двама жители на сателитното градче Енергодар, пожелали анонимност. Площите около централата са минирани, разказват още те.
Украинското военно разузнаване, както и Министерството на отбраната на Русия и "Росатом" отказват коментар на информацията на Ройтерс. Преди седмици обаче сателитни снимки, разпространени от Министерството на отбраната на Великобритания, показаха изградени защитни гнезда на покривите на ядрените реактори на най-голямата ядрена централа в Европа.
Украинските власти също съобщиха преди време, че военните в централата се увеличават - от 500 на 1500 души. В началото на месеца руските окупационни сили започнаха евакуация на населението в региона в очакване на атака от украинска страна. Регионът е на пътя на украинците, ако се стигне до офанзива към Мелитопол.
Петро Котин, директорът на украинската компания "Енергоатом", която е собственик на централата, коментира пред Ройтерс, че не вярва украинските военни директно да атакуват централата. Вероятно те ще се опитат да "изгонят" врага, прекъсвайки линиите на доставки. Въпреки тези уверения ситуацията около Запорожката АЕЦ изнервят ядрената общност.
"Ядрените реактори не са предвидени за военни зони и не вярвам да са безопасни във военни зони", коментира директорът на мозъчния тръст Nuclear Trust Initiative Никълъс Рот.
Случващото се в Запорожието привлича вниманието и на Япония, където преди малко повече от 10 години се случи ядрен инцидент с АЕЦ "Фукушима". Тази ситуация е притеснителна и следим внимателно случващото се, уверява Сатору Ясураока, директор на звеното за ядрена политика към Министерството на икономиката, търговията и индустрията.
През април Токио отпусна 2 млн. евро на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), за да подпомогне усилията ѝ да осигури безопасността на централата.
Според източници на Ройтерс МААЕ ще представи по-късно през този месец споразумение за безопасността на Запорожката АЕЦ пред Съвета за сигурност на ООН. Според информацията на агенцията ръководителят на ядрения регулатор Рафаел Мариано Гроси вероятно е близо до съгласие с двете воюващи страни да бъде опазена сигурността на ядрената мощност.
Най-голямата заплаха за реакторите всъщност е не толкова обстрела на реакторите, които като цяло са изчислени да устоят на падане на самолет, колкото прекъсване на външните електропроводи, които осигуряват нужната електроенергия за охлаждане на реакторите. В резултат на 15-те месеца война в момента централата има само един работещ далекопровод и често разчита на дизеловите си генератори, които да осигурят енергията за охлаждане.
"Ако охлаждащите помпи спрат, ще имаме между час и половина и три дни, преди да се случи ядрен инцидент", коментира Петро Котин пред Ройтерс.
13:31 | 19.05.23 г.
