Войната на Русия в Украйна и драматичното дистанциране от руските изкопаеми горива са сериозни промени за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), който все още остава силно зависим от Русия за своите енергийни доставки, става ясно от доклад на Диана-Паула Герасим от Центъра за климатични политики и енергиен преход IFRI, публикуван на сайта на EnergyPost.
Доставките на руски петрол, газ и ядрено гориво продължават, но резкият спад и търсенето на алтернативи водят до промяна в парадигмата: внедряването на нисковъглеродни технологии и енергийната ефективност сега е въпрос на национална и икономическа сигурност.
Няма въглеродна стена между Западна и ЦИЕ
След енергийната криза от 2022 г., разбирането, че енергийната сигурност при доставките на Европейския съюз (ЕС) означава ускоряване на постепенното премахване на изкопаемите горива и внедряването на чиста енергия, се превърна в основна точка от климатичния ангажимент на континента, увеличавайки значението на Зелената сделка на европейско, национално и местно ниво.
В тази връзка рискът в Европа да бъде издигната въглеродна стена между Запада и държавите членки от (ЦИЕ) отпадна.
Концепцията за европеизация е в основата на енергийния преход в ЦИЕ. Напредъкът при намаляването на емисиите на парникови газове, наблюдаван в тези държави членки, може да се счита за успех на процеса на европеизация в региона, тъй като времето му съвпада с изпълнението на приетата през 2020 г. програма за климата и енергията.
Освен това новите насоки за чиста енергия и Зелената сделка изглежда имат успех при въвеждането на механизъм за когнитивна рамка, свързан с набора от инструменти за европеизация, като определят рамка за всички европейци да се движат в една и съща посока, към по-чист и по-здравословен начин на живот, независимо от стартовата позиция. Като се има предвид статуквото в десетте страни от ЦИЕ, новите амбициозни цели по отношение на декарбонизацията на транспорта ще доведат до значителни разходи за трансформация за региона, което от своя страна може да увеличи риска от опити за предоговаряне, както прогнозира Теорията за кръговата европеизация.
Признаването на ниво ЕС, че преходът трябва да се случи само за да успее, е един пример за европеизация „отдолу нагоре“, където предизвикателствата, изтъкнати от конкретни държави- членки, оформиха европейската програма за енергиен преход и дискурс. Но голямата финансова подкрепа вървеше с условието страните от ЦИЕ да подкрепят целите за постигане на въглероден неутралитет.
Второто условие е страните от ЦИЕ да планират замяната на въглищните си централи поне частично с ядрена енергия, независимо дали става въпрос за разширяване на наличния капаците, удължаване на живота на реакторите, нови големи реактори или малки модулни реактори (SMR).
Третото условие беше осигуряването на подкрепа за употребата на природен газ за прехода.
Стимулиране на възобновяемите енергийни източници в страните от ЦИЕ
С кризата от 2022 г. всички страни от ЦИЕ възприеха необходимостта от стимулиране на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като инструмент за бързо намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива, за постигане на целите за 2030 г., за подготовка за постепенно премахване на безплатните въглеродни квоти, докато се изграждат новите ядрени мощности с хоризонт след 2035 г.
Тази стратегия се подкрепя и от широкото обществено мнение, но остава да се види как ще бъде общественото приемане на малките модулни реактори. Това дава на страните от ЦИЕ силен общ интерес да настояват за включването на ядрената енергия в законодателството на ЕС, заедно с Франция.
Природен газ
Що се отнася до газа, страните преминаха към втечнен природен газ (LNG) и диверсифицират доставките си по тръбопроводите и, когато е възможно, се опитват да увеличат вътрешните доставки на природен газ и, в най-скоро време, на биометан. Въпреки че географското положение на някои страни е такова, че за тях Русия остава, до известна степен, необходимост, това не може да се използва като извинение за подкопаване на единството на блока и трябва да тласне към по-твърди разсъждения на ниво ЕС относно енергийната солидарност, върху която беше постигнат известен напредък по време на енергийната криза от 2022 г.
Противопоставянето на Германия и Австрия срещу ядрената енергия
Остава да се види дали няма да се появи нова линия на фрагментация между Германия и Австрия, от една страна, и ЦИЕ, от друга: след края на проекта „Северен поток“ и отричането от страна на Германия на опасенията на Полша за енергийната сигурност например, страните от ЦИЕ са загрижени за екстратериториалния обхват на политиката на Германия за постепенно премахване на ядрената енергия и на продължаващото системно противопоставяне на Австрия на същата.
Това е в полза на САЩ, които продължават да оказват натиск върху Германия и предлагат избор на енергийни технологии на страните от ЦИЕ. Трябва да се отбележи и споделената загриженост относно зависимостта от руските ядрени горива и оборудване и усилията за намаляване на това. Последният източник на възможно напрежение идва от някои нови инвестиции в газова инфраструктура, които могат да укрепят устойчивостта, но рискуват да блокират стремежа към преход за много по-дълго време, отколкото позволява траекторията на ЕС.
Нов риск от фрагментация?
Не на последно място има риск от възникване на фрагментация, свързана с локализирането на иновациите и обема на държавните помощи и субсидии за индустриите. Въпреки че някои страни от ЦИЕ имат водещи роли в разгръщането на гигафабрики за батерийни клетки, техният финансов и бюджетен капацитет е много по-ограничен в сравнение със западните държавни в блока. като способността им да разработват всеобхватни, съгласувани планове за климата и да мобилизират инструменти и финансиране на ЕС също е ограничена.
Без „Фонд за суверенитет“ за региона ще бъде трудно да върви в крак с целите на ЕС за въглероден неутралитет и стимулиране на местното производство, заключват от Центъра за климатични политики и енергиен преход IFRI.
20:27 | 12.05.23 г.
