Броени дни преди изборите турският президент Реджеп тайип Ердоган извади енергийната карта, пише европейското издание Politico. През април той съобщи, че Турция ще може да покрие около 30% от своето годишно потребление на газ от собствени източници. Добрите новини продължават - в началото на май Ердоган обяви за ново петролно находище в близост до сирийската граница с капацитет за добив около 100 хил. барела дневно, или към 1/10 от дневното потребление в Турция.
Но всички тези коментари само прикриват фактът, че Турция е нетен вносител на енергийни суровини и е силно зависима от Русия и руския президент Владимир Путин в ядрената енергетика и за изграждането на газов хъб. Енергийната независимост е само перспектива, а днес Турция зависи от добрите отношения с Путин, пише още изданието.
В своята предизборна кампания президентът заяви, че работи да направи Турция "отново велика" и той е единственият, който прави страната независима от чуждите технологии, включително и в отбранителния сектор. В последните месеци Ердоган свърза образа си с електромобилите Togg, произвеждани в страната, бойния самолет Kaan, газовите находища и т.н.
Но в страната много семейства са по-притеснени от високата инфлация, предизвикана от скъпите енергоресурси, как ще заредят колите си, а не толкова как да си купят скъпия електромобилTogg. Земеделците също са силно притеснени, че високата цена на енергията води до оскъпяване на продукцията им.
Анализаторите коментират, че в обществото има голямо недоволство от икономическата политика на Реджеп Тайип Ердоган и това може да му коства победата на първия тур. Много от неговите избиратели в момента се колебаят дали да го подкрепят, сочат още социологическите проучвания.
Според анкета, поръчана от Politico опонентът на Ердоган - Кемал Кълъчдароглу, има предимство на първия вот, но на втория силите на двамата са напълно изравнени.
Газов хъб за Европа
След взрива на "Северен поток" Путин и Ердоган много бързо активизираха работата по изграждането на газов хъб в Турция. За Москва това може да се окаже шанс за връщането на европейските пазари.
Турция си осигурява газови потоци от различни източници - Азербайджан, Иран, втечнен газ и от собствените си газови находища. Миксиран с тях руският газ може отново да стане приемлив за Европа, коментират от Центъра за анализ на европейските политики в Турция. Вероятно "турският" газ може и да се окаже приемлив за Европа, тай като Брюксел официално не е въвел санкции срещу газовия сектор на Русия, а страните реално се опитват да намалят зависимостта си от "Газпром".
"Внимателно следим плановете на Турция", коментираха от Европейската комисия по повод идеята за изграждане на газов хъб.
Ядрената връзка
Но може би най-сериозното обвързване между Русия и Турция е ядреният сектор. Руският ядрен холдинг "Росатом" изгражда първата ядрена централа в Турция, която се очаква да произвежда около 10% от потребената електроенергия в страната към 2026 година.
Русия достави и първото гориво за първия реактор, а в онлайн церемонята присъстваха двамата президенти - Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Турция не може да се откаже от "Росатом" за АЕЦ "Аккую" - компанията е не само доставчик на технологията и нагоривото, но и ще управлява централата. Изграждането се извършва със заем от руската държава, а в отговор Турция е предоставила договор с фиксирани цени (12,35 долара за киловатчас), по които ще бъде изкупувана електроенергията от централата през следващите 15 години.
Това се разминава с заявките за енергийна независимост, които Ердоган се опитва да внуши, пишат още от Politico. Путин много добре знае, че едва ли ще възстанови износа на енергоресурси към Европа за дни, но Турция може да помогне и с родаст руският президент ще превърне Турция в енергийна сила, пише в заклучание изданието.
01:23 | 08.05.23 г.
