При ситуацията на енергийните пазари през миналата година АЕЦ "Белене" би спечелила 7 млрд. евро, изчисли председателят на Българския атомен форум ("Булатом") Богомил Манчев пред журналисти. Той беше категоричен, че проектът не може да бъде наречен руски - само корпусът и първи контур са по руска технология, а всичкото останало оборудване, включително и машинната зала - по западна. Можеше да говорим за промяната на горивото за реакторите, както се случва сега с АЕЦ "Козлодуй", коментира още Манчев.
Експертът смята, че изграждането на ядрени централи е от съществено значение за поддържане на ниска цената на електроенергията у нас през следващите години. Той обясни, че себестойността на електроенергията от въглищните електроцентрали е 200-220 евро за мегаватчас, а в съседните държави към 2035 година би била около три пъти по-ниска.
Възстанвяването на добива на уран у нас би струвал около 100 млн. евро и няколко години, за да бъде внедрена нова, чиста технология и тя да премине Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). След това България би изнасяла този уран за производство на гориво "на ишлеме", затова и Манчев не смята, че възстановяването на добива на уран в момента е икономически целесъобразно. "По-добре да си плащаме и да си купуваме готовото произведено гориво", каза още той.
Що се отнася до ядрената безопасност и трите най-големи катастрофи в историята на ядрената енергетика - в АЕЦ "Чернобил", от която днес отбелязваме 37-а годишнина, в АЕЦ "Фукушима" и в АЕЦ "Три майл Айланд" - са причинени от човешка грешка. Според Манчев при последната авария в Япония персоналът е бил изцяло обновен и новите служители просто не са знаели как да активират охлаждащ механизъм на реактора, който да даде още малко време, за да бъдат доставени дизелови генератори, които да осигурят охлаждането на централата.
По време събитие по връчването на годишните журналистически награди от "Булатом" коментираха още, че тяхната стратегия за развитието на ядрения сектор е била взета предвид от Министерството на енергетиката за изготвянето на визията за електроенергийния сектор през следващите десетилетия.
Експертите препоръчват максимално удължаване на срока за ексpлоатация на двата блока в АЕЦ "Козлодуй" - до съответно 2047 година и 2051 година, което изисква модернизацаия и административни действия, свързани с таксономията на ЕС, разказа от своя страна Петър Манчев. До 2050 година ядрените мощности у нас трябва да бъдат около 4000 мегавата, или нови четири реактора - по два на площадките в Козлодуй и Белене. Богомил Манчев препоръча държавата веднага да започне процедура по ОВОС и издаване на другите лицензи за изграждането на втори блок на новата площадка в Козлодуй.
Припомняме, че депутатите от 48-то Народно събрание задължиха служебното правителство да преговаря за изграждането на два нови реактора от типа АР 1000 на Westinghouse в Козлодуй. Енергийното министерство реши да покани френската EDF за изграждането на АЕЦ "Белене".
Четирите нови реактора, които планира България, трябва да заменят старите в АЕЦ "Козлодуй" и спрените въглищни мощности. Пазарът ще ни принуди да се откажем от въглищата в средата на следващото десетилетие, отбеляза още Петър Манчев. Той цитира прогнози на ЕК за цена на емисиите въглероден диоксид от 250 евро за тон до 2050 година, което означава допълнителни 180 евро за мегаватчас произведена електроенергия от въглищните централи.
Въпреки мерките за енергийна ефективност потреблението на електроенергия през следващите години ще расте - ще бъдат електрифицирани индустрии, които досега не използват електроенергия, както и заради електромобилността.
Малките модулни реактори не трябва да бъдат изключвани от картината, смята Петър Манчев. Според него обаче те ще бъдат решение за големи индустриални потребители - например от химическата индустрия. Напълно възможно е тези реактори да бъдат частни, за разлика от конвенционалните реактори. Най-малко заради дългия живот на конвенционалните реактори (60-80 години) и заради мерките за съхранение на отпадъците е от съществено значение те да бъдат в ръцете на държавата, заявяват от "Булатом". Петър Манчев препоръча да бъде изградена регулаторната рамка, така че страната да бъде подготвена да изгради малки модулни реактори, когато те получат лиценз за работа - вероятно в средата на следващото десетилетие.
Богомил Манчев обаче не смята, че малките модулни реактори са достатъчно "маневрени". В края на март той коментира, че тези реактори са подходящи за отделечени региони с наличието на енергоемка индустрия, а не като заместващи конвенционалните реактори.
19:23 | 26.04.23 г.
