fallback

Ще успее ли светът да впрегне океанските въздушни течения в помощ на декарбонизацията?

Плановете са плаващите вятърни централи да бъдат около 15% от офшорните паркове до 2050 г., но тази цел може и да не бъде постигната

21:54 | 24.04.23 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

80% от потенциала на вятърната енергия се намира в открити води, на дълбочина от повече от 60 метра, сочат анализите на Световния съвет по вятърна енергия (GWEC). Офшорните турбини са смятани за ключови при "позеленяването" на енергийния сектор - навътре в морето ветровете са по-силни и по-постоянни, отколкото в близост до сушата. Турбините са далеч от бреговете, не пречат на живота на местните общности и могат да бъдат по-големи и по-ефективни.

Но растящите разходи и прекъснати вериги на доставки през последните месеци засегнаха съществено някои проекти, оставяйки ги без финансиране. Това може да се окаже голям проблем пред плановете да впрегнем океанските течения и да използваме пълния им потенциал в помощ на декарбонизацията, пише в анализ Ройтерс.

Става въпрос за огромни турбини, разположени върху платформи в открито море, които са захванати с котви или стоманени въжета за дъното. Като цяло се смята, че те са подходящи за изграждане и управление от петролните компании, които имат опит в работата в дълбоките води - Shell, Equinor, BP и т.н.

В края на 2022 година в различна степен на реализация са проекти за 48 гигавата плаващи вятърни паркове, което е почти два пъти повече от първото тримесечие на годината. Европейските компании са в основата на тази експанзия, сочат данни на Fitch Solutions. Най-големият проект в този момент е 88-мегаватовият Hywind Tampen на норвежката петролна компания Equinor. Паркът трябваше да заработи в края на 2022 година, но заради лошото качество на част от стоманените части, стартът беше отложен за тази година.

Миналата година Shell и китайският ѝ партньор CGN пък се отказаха от плановете си за плаващ вятърен парк заради разходите, свързани с високата инфлация и проблемите с доставките.

Като цяло в експлоатация до момента са въведени офшорни плаващи вятърни турбини с мощност от едва 120 мегавата.

Консултантската компания DNV прогнозира, че до 2050 година ще бъдат инсталирани 300 гигавата плаващи вятърни паркове, което ще е около 15% от целия офшорен парк. Но производителите на тези турбини в момента трудно биха поели подобно увеличение на търсенето заради високата инфлация и разходите за суровини.

Плаващите турбини са по-скъпи, отколкото тези, които се полагат на дъното. Но производителите се надяват разходите да намалеят с първите успешни големи проекти. Норвежката компания Equinor например инсталира първата си плаваща турбина през 2009 година и видя намаление на разходите със 70% от този свой демонстрационен проект до първия си реален плаващ парк край бреговете на Шотландия, който е с капацитет от 30 мегавата. Сега очакват намаляване на разходите с още 40% за новия си проект Hywind Tampen.

Към момента има повече от 50 вариации на тези турбини, което също повдига не малко въпроси относно стандартизацията и съкращаването на разходите от масовото производство.

За изграждането на плаващите паркове са нужни и достатъчно широки пристанища, които да поемат кули с височина от 150 метра и гигантските ротори на турбините. Предизвикателство са и корабите, които да доставят частите до техните места в открито море - дори и гигантските петролни танкери нямат достатъчно капацитет. Проблем може да изникне и при свързването на парковете с електроенергийната мрежа, отбелязват още експерти.

Офшорните паркове са от съществено значение за икономики като Япония или Южна Корея, които нямат свободни площи за развитието на вятърни паркове, а същевременно имат цели за декарбонизация за изпълнение. Те мога да помогнат много и на САЩ, особено по Западното крайбрежие на страната, пише още Ройтерс.

Това са големи зони с голямо население, които имат задължението да намалят емисиите си в кратък срок, коментират анализаторите от Glennmont Partners.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:54 | 24.04.23 г.
fallback
Още от Енергетика виж още