Да се предвиди как една индустрия ще изглежда след 20 или повече години винаги е било предизвикателство. Винаги има непредвидени фактори, които имат потенциала за смущение, което може да направи смешна всяка прогноза и затова дългосрочните оценки обикновено са неясни. Освен ако не става въпрос за петрола или природния газ, пише Oilprice.
Що се отнася до тези две изкопаеми горива, има две школи за дългосрочно прогнозиране и тези две школи са в противоречие една с друга.
Едната школа – школата на прехода – твърди, че електрификацията на транспорта и трансформацията на производството на електроенергия в крайна сметка ще доведат до отпадането на петрола и газа като стоки и суровини в основата на световната икономика.
Другата школа – която подкрепя идеята за устойчивост на изкопаемите горива - твърди, че настоящият подход към електрификацията на транспорта и трансформацията на производството на енергия няма да се случи по начина, по който е предвидено поради законите на физиката. И поради това петролът и газът ще запазят своята роля.
Транспортът се електрифицира доста бързо през последните няколко години, най-вече в сегмента на леките автомобили, като делът на електромобилите от общите продажби продължава да расте, особено в страни като Великобритания, Европейския съюз (ЕС) и в някои щати, като Калифорния. Това обаче не влияе на търсенето на петрол.
Търсенето на петрол всъщност поддържа стабилен ръст от десетилетия въпреки временните спадове като този, който видяхме през 2020 г. по време на пандемичните блокировки. През същата година британският енергиен гигант BP прогнозира, че търсенето на петрол никога няма да се върне към нивата от 2019 г. Предполага се, че търсенето на петрол е достигнало своя връх. И това се оказа грешна оценка.
Тази година, според Международната агенция по енергетика (МАЕ), глобалното търсене на петрол се очаква да достигне рекорд от почти 102 млн. барела дневно. Това ще стане въпреки всички продажби на електромобили и мащабното изграждане на мощности за производство на електроенергия, различни от изкопаемите горива.
МАЕ не излиза особено често дългосрочни прогнози, но когато го прави, те са в синхрон с прогнозите на BP: енергийният преход трябва значително да намали търсенето на петрол и газ. Никой не знае дали наистина ще стане така, но трябва, гласи констатацията на МАЕ.
Други прогнозисти са по-смели в оценките си, формулирайки своите прогнози като сигурни. BloombergNEF е един от тях. Фирмата редовно прогнозира светло бъдеще за електромобилите и предоставя данни в подкрепа на това си твърдение. Същото правят и други аналитични организации, които виждат прехода отвъд изкопаемите горива като единственото бъдеще за човечеството.
Петролната и газовата индустрия, от друга страна, има различно мнение по въпроса. Тази гледна точка е естествено обоснована от бизнеса на индустрията, но това не означава, че няма база относно реалността, отново поради бизнеса на тази индустрия.
Индустрията и ОПЕК са склонни да се съсредоточават върху световното търсене на енергия, а не конкретно върху търсенето на чиста енергия. Техният аргумент може да се обобщи просто по следния начин: повечето хора се нуждаят от енергия. Те се нуждаят от нея по всяко време и за тях е основен приоритет да получат тази енергия. Откъде идва и колко чиста е - ами това е второстепенна грижа за по-голямата част от населението на света.
Каквито и възражения да има човек срещу петролната и газовата индустрия, би било трудно да се противопоставим на този аргумент, просто защото той отразява действителната, материална реалност. Exxon, например, в неотдавнашната си дългосрочна енергийна перспектива заяви, че очаква глобалното търсене на енергия да нарасне с 15 процента от тази година до 2050 г.
Отбелязвайки, че развитите икономики ще подобрят ефективността на използването на енергията през следващите няколко десетилетия, Exxon изтъква, че „развиващите се страни, които представляват 80% от населението на света, ще използват повече енергия, тъй като се стремят към по-добър стандарт на живот“.
Подобно на BP, която очаква търсенето на петрол и газ да падне рязко до 2050 г., Exxon също допуска, че делът на тези изкопаеми горива ще намалее значително до въпросната година, свит от импулса на прехода. Тези прогнози обаче са силно условни поради едно нещо: начинът, по който реално ще протече преходът. И вече е ясно, че той не върви по план.
Развиващите се икономики може и да изграждат вятърни и слънчеви мощности, но основният им залог остава свързан с изкопаемите горива, включително въглищата. Китай, символът на вятърните турбини и соларните панели, изгражда въглищни електроцентрали с бързи темпове, докато Европа и САЩ извеждат от експлоатация своите. И на фона на всичките трилиони долари, инвестирани в капацитет за възобновяема енергия – 1 трлн. долара само през 2022 г.! – делът на петрола и газа в глобалния енергиен микс е намалял само с няколко процентни пункта, ако изобщо е така.
Междувременно хора като главния изпълнителен директор на Saudi Aramco предупреждават, че не се инвестира достатъчно в бъдещите доставки на петрол и газ. С други думи, може да започнем да изчерпваме наличните доставки на петрол и газ преди търсенето да е започнало да намалява.
От определена гледна точка това само би улеснило прехода към по-чиста енергия, тъй като при ограничено предлагане изкопаемите горива биха станали по-малко достъпни. Проблемът е, че алтернативите също стават все по-малко достъпни поради ограниченото предлагане.
Крайният въпрос за нашето бъдеще може би е „Кое е по-евтино?“. Някои смятат, че знаят отговора и той е „вятърът и слънцето“. Други, с известни познания за миннодобивната индустрия и геополитиката, биха искали да се противопоставят на този отговор. Само времето ще покаже кой е прав.