Бъдещето на енергетиката през призмата на регулациите и пазара

Регулирането и създаването на силна и адекватна връзка между държавата и бизнеса представляват важна част и база за развитието на зелена енергия и енергийната ефективност. Около това мнение се обединиха участници в дискусия по време на събитието Energy of Tomorrow на Investor.bg с водещ Ралица Николова. Във фокуса на панела бяха теми като стимули за изграждане на енергийни мощности, цената на електроенергията в контекста на регулирания и свободния пазар, адаптирането на бизнеса чрез правилните регулации и дългосрочните договори за покупко-продажба на електроенергия.

Евродепутатът Цветелина Пенкова представи върху реформите на европейско ниво, свързани със стимулирането на възобновяемата енергия по пътя на Европейския съюз (ЕС) към въглероден неутралитет. Тя обърна внимание на реформата на европейския пазар на електроенергия, свързана със законодателния акт за нетни нулеви производства. Пенкова подчерта необходимостта от правилен и балансиран енергиен микс.

„Последните години имаше трудни дискусии в рамките на ЕС относно базовите енергийни мощности. Но това се промени през последните шест месеца“, изтъква Пенкова. „Отчете се значимостта на ядрената енергия. Тя започна да попада във фокуса на законодателите, като се наблюдава интересно пречупване по отношение на настроенията относно този тип енергия“, добави евродепутатът.

По думите ѝ от основно значение за енергийния преход на континента е правилното оползотворяване на енергията.

„Ние може да пестим енергия, да произвеждаме и технологии, но не може да си позволим да не използваме тази енергия ефективно. Последното законодателство, което влиза в сила от 2024 г., се отнася за енергийната ефективност. Тук се обръща внимание на трансформацията на сградния фонд и въвеждане на нови изисквания за строеж, включително изолации, отоплителни и охладителни тела“, изтъкна още Пенкова.

Тя подчерта факта, че около 40% от парниковите емисии в региона идват от сградите, като почти 50% от потреблението на енергия се дължи именно на сградния фонд.

„Самият пазар на електроенергия не е транспониран на ниво страни членки в ЕС. Поради тази причина Европейският парламент (ЕП) подхожда сериозно към това законодателно досие, тъй като трябва много внимателно да се избегне политизиране на темата“, изтъкна Пенкова.

По отношение на договорите за закупуване на електроенергия евродепутатът подчерта, че доскоро ЕС можеше да си позволи да работи с краткосрочни договори, които бяха благоприятни за потребителите и индустрията. „Но в една ситуация, в която виждаме, че енергийните ресурси стават по-нестабилни, тъй като Европа е зависима от конкретни енергоносители, трябва да си зададем въпроса как регионът ще се снабди и ще произвежда енергия в бъдеще“, сподели още Пенкова.

Спред нея са необходими сериозни инвестиции в насърчаване на производството на зелена енергия, както и акцент върху дългосрочните договори, или PPA. „Защото всъщност тези договори отварят възможност за допълнителни инвестиции във възобновяема енергия“.

„Не е нужно да си представяме някакви големи, глобални промени. Пазарът работи“, подчерта Пенкова.

Тя обърна внимание на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), където пазарите имат своите характерни особености. По думите ѝ европейското законодателство трябва да бъде адекватно за всички страни в блока. Очаква се преговорите в ЕП да приключат през юли, след което разговорите за законодателния акт ще продължат на национално ниво.

„Още през есента тези промени трябва да преминат през всички страни“, сподели Пенкова.

Тя обърна внимание и на подготвяния закон за промишленост с нетни нулеви емисии, който показва, че Европа осъзнава, че за да извърши зеления преход, трябвa да се променят производствата в рамките на континента.

„Този закон поставя акцент върху производство на ключови енергийни компоненти, като батерии, фотоволтаици, биопомпи и развитие на електроразпределителната мрежа“, сподели още Пенкова, която подчерта все още голямата зависимост на региона от Китай. „Няма как да се конкурираме с китайската икономика, но може да върнем част от това производство в Европа“, подчерта евродепутатът.

Според Пенкова тези усилия ще подкрепят изграждането на една стабилна енергийна система в Европа, където ядрената енергия и свързаните с нея технологии ще намерят място като стратегически производствени мощности.

От своя страна доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет към Софийския университет, обърна внимание на пазара на електроенергия и на дългосрочните договори. Той припомни развитието на единния пазар на ЕС, което започва в началото на 90-те години на миналия век и минава през обособяването и разширяването на електроенергийния пазар. Основният стимул е бил свързан с премахването на бариерите между страните и всички изкривяващи елементи в националните политики.

Реформите на този пазар не са самоцелни, изтъкна Георгиев. Либерализацията води до премахване на неефективните производители, като наличието на свободен пазар освобождава потребителите да се фокусират върху други аспекти.

По думите на декана на Стопанския факултет към СУ основен фактор за либерализацията на пазара е индустрията, „голямата индустрия“, която се състезава на глобалната сцена.

Георгиев подчерта ролята на дългосрочните договори на свободния пазар на електроенергия, които се сключват между пазарните участници за избягване на краткосрочната волатилност.

По отношение на декарбонизацията Георгиев заяви, че е необходимо да се реши каква е крайната цел на този процес и как може да се постигне. Ако е налице разделение на пазара – една част е либерализирана, а друга – не, както е в България – нещата няма как да работят, допълни експертът.

Той изрази и скептицизъм относно скорошното приемане на законодателствата, коментирани от евродепутата Цветелина Пенкова поради различните виждания на отделните страни членки на ЕС. Според него дискусиите ще продължат и отвъд мандата на настоящия Европарламент.

От своя страна Пенкова изрази надежда все пак законодателният пакет да бъде приет в рамките на тази година, признавайки трудностите, пред които са изправени свързаните с него преговори. Тя подчерта, че ценообразуването при електроенергията в ЕС доскоро е било базирано изцяло на базата на цената на природния газ, като идеята е да се неутрализира голямата зависимост на цената спрямо една суровина.