Скъпо наследство: ретроспекция на 60 години ядрена енергетика в Германия

В продължение на около шест десетилетия ядрените електроцентрали в Германия произвеждаха електроенергия. При търсенето на окончателно хранилище за високорадиоактивните отпадъци от тези централи става дума за около един милион години. Заслужаваше ли си това? Улрике фон Лешчински от dpa прави опит за малка равносметка в цифри.

БРОЙ: По данни на Федералното министерство на икономиката от 1962 г. насам към мрежата в Германия са били присъединени 37 атомни електроцентрали - без изследователските реактори. Първото захранване във Федералната република е през 1961 г. в експерименталната атомна електроцентрала „Кал" в Бавария. В ГДР централата в Райнсберг (сега в провинция Бранденбург) е пусната в експлоатация през 1966 г.

ЖИВОТ: Атомните електроцентрали в Гронде (Долна Саксония), Гундреминген (Бавария) и Обригхайм (Баден-Вюртемберг) например са били в мрежата много дълго време (37 години), но и други централи са работили над 30 години. За разлика от тях атомната електроцентрала в Мюлхайм-Керлих край Кобленц, която струваше около 7 млрд. марки (3,6 млрд. евро), беше в експлоатация само за много кратко време. Тя работи само 100 дни след пробната експлоатация, тъй като не е имала разрешение за строеж. В централите на ГДР в Райнсберг и Грайфсвалд ерата на ядрената енергетика приключва малко след обединението поради опасения за безопасността. Огромната централа край Стендал остава руина.

НЕПРАВИЛНО ПЛАНИРАНЕ: Не всички атомни електроцентрали са пуснати в експлоатация. Например „бързият размножителен реактор" в Калкар в Северен Рейн-Вестфалия е завършен през 1985 г., но така и не е пуснат в експлоатация поради обществени протести и опасения за безопасността. Инвестиционната разруха струва около 7 млрд. марки (3,6 млрд. евро) и сега е парк за отдих.

6,4%

е делът на ядрената енергия в общия енергиен микс на Германия през 2022 г.

ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ: Според Германската асоциация за ядрени технологии германските атомни електроцентрали са произвели около 5560 милиарда киловатчаса брутна електроенергия между 1961 г. и края на 2021 г. За пример - един киловатчас електроенергия може да се използва за чистене с прахосмукачка в продължение на един час. В продължение на много години делът на ядрената енергия в германския електроенергиен микс е бил около една трета. Постепенното спиране на ядрената енергия в Германия сви този дял от едва 6,4% през 2022 г. За сравнение, през миналата година делът на зелената енергия е бил 46,3%, на въглищата - 33,3%, а на природния газ - 11,4%.

СРАВНЕНИЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ: Анализът на разходите за електроенергия от ядрени мощности в Германия е проблем дори за научните служби на Бундестага. За периода преди 2007 г. например няма изчерпателни данни за външните разходи и пазарната стойност на ядрената енергия, се казва в доклада. За 2021 г. службата е сравнила общите обществени разходи за електроенергия - т.е. включително субсидиите и възможните екологични щети, например. При 37,8 цента за киловатчас ядрената енергия е била далеч най-скъпата. Според изчисленията въглищната енергия е струвала между 23,3 и 25,6 цента, слънчевата енергия - 22,8 цента, а вятърната - между 8,8 и 18,5 цента за киловатчас.

СЪЩЕСТВУВАЩИ РАЗХОДИ: Количеството на високорадиоактивните отпадъци само от горивните елементи в Германия се оценява на около 10 500 тона. Комисия вече изчисли, че общите разходи за погребването им в Германия през 2016 г. възлизат на около 48,8 милиарда евро (по цени от 2014 г.). В Германия все още няма окончателно хранилище. В брошура на Федералната служба за безопасност за погребването на ядрени отпадъци се посочва, че докато едно до две поколения биха имали полза от ядрената енергия в Германия, окончателните хранилища биха засегнали живота на повече от 33 000 бъдещи поколения.

Контейнери с отработено гориво в междинното хранилище на общинската атомна електроцентрала в Некарвестхайм. Снимка: EPA/JAN-PHILIPP STROBEL НОВИ РИСКОВЕ: С нападението на Русия над Украйна ядрените съоръжения за първи път станаха обект на въоръжен конфликт. Германският институт за икономически изследвания посочва като друг вид обществен разходи и опасността от разпространение на радиоактивни материали от ядрени реактори като вид оръжия. Освен това съществуват и известните рискове от радиоактивно излъчване, като например след големите аварии в Харисбърг (САЩ/1977 г.), Чернобил (Съветски съюз/Украйна/1986 г.) и Фукушима (Япония/2011 г.). Въпреки това Асоциацията за ядрени технологии в Германия, в която членуват и доставчиците на енергия, счита, че ползите от ядрената енергия са поне осем пъти по-големи от социалните разходи.