България работи със САЩ по предпроектно проучване, което да даде отговор за цената на проекта за нова мощност в АЕЦ "Козлодуй", както и за нуждите на страната от електроенергия, и на базата на тези данни ще може да бъде взето решение колко ядрени реактора ще бъдат изградени. Този коментар направи служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на инспекцията на терминала за втечнен газ край Александруполис, цитиран от БТА.
В следващите месеци ще бъде подписано споразумението с правителството на САЩ, което ще включва обмяна на опит, компетенции и всякаква друга помощ, която може да се осигури на правителствено ниво. Очакванията са, че резултатите от предпроектното проучване ще бъдат готови до началото на 2024 година и Народното събрание тогава ще може да вземе компетентно решение за проекта.
Коментарите на Христов са по повод решението на 48-ото Народно събрание, което задължи Министерския съвет чрез министъра на енергетиката да предприеме нужните действия за изграждане на VІІ блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй" по технологията AP 1000 на Westinghouse. Срокът за провеждане на преговорите беше заложен в решението - 1 март 2023 година.
Депутатите задължиха правителството да започне всички необходими стъпки за процедура по лицензиране на площадката за изграждане на втори блок по същата технология.
Аналогично предпроектно проучване може да покаже и какво ще стане с закупеното от "Росатом" оборудване за АЕЦ "Белене", стана ясно още от думите на Христов. Според него е възможно то да бъде интегрирано в общ проект с друг доставчик на ядрена технология - европейски или американски.
Пред Investor.bg от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) коментираха, че смесването на две технологии не е прецедент в ядрената енергетика. Пример е ядрената централа в Иран АЕЦ "Бушер", която е с оборудване на Siemens, но строителството беше довършено от руската "Росатом". Преди години България се опита да продаде оборудването за АЕЦ "Белене" на Иран, но до сделка не се стигна.
В края на февруари Росен Христов съобщи, че Украйна има интерес към оборудването и в страната се очакват украински експерти, които да преценят дали да го купят.
В Александруполис Росен Христов и директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов установиха, че работата по терминала за втечнен газ се движи два месеца преди графика. Очакванията са, че от началото на 2024 година България ще може да получава газ и от този източник.
През 2022 година България удвои резервирания капацитет за терминала, в който "Булгартрансгаз" държи дял от 20%, до 1 млрд. куб. метра газ годишно. Това е около 1/3 от годишното потребление в страната. България получава и 1 млрд. куб. метра тръбен газ от Азербайджан, а останалите количества трябва да дойдат през терминалите на Турция в Средиземно море.
"Преговаряме с американската компания Cheniere. Преговаряме и с всички големи европейски производители и търговци, така че да обезпечим напълно и дългосрочно доставките на газ за България и да осигурим необходимата ни сигурност", заяви Росен Христов, цитиран от БТА.
Общият капацитет за регазификация на терминала ще бъде около 5 млрд. куб. метра на година. Доставките за България трябва да минават през газовата връзка IGB, която влезе в експлоатация през октомври 2022 година. Капацитетът на връзката е 3 млрд. куб. метра годишно, но той може да бъде увеличен с помощта на компресорна станция край Комотини до 5 млрд. куб. метра.
Преди месеци изпълнителният директор на ICGB от българска страна Теодора Георгиева коментира, че в гръцкия регулатор има подадено заявление за изграждане на компресорната станция, необходима за увеличаване на капацитета на връзката.
Терминалът край Александруполис реално стана катализатор на строителството на IGB, а сега в условията на газова криза и спрени доставки от Русия, ролята на двата проекта става ключови за региона.
18:16 | 24.03.23 г.
