През двата дни от своята визита в Москва китайският президент Си Дзинпин явно подкрепи Русия срещу САЩ, но китайският лидер отказа да обещае нещо, което руският му колега Владимир Путин очакваше - ангажимент да купува повече газ, пише в коментар Bloomberg.
Посещението на китайския президент в Русия е първото след началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 година. То може да бъде определено като политически успех и за двете страни - Си получи възможност да притисне САЩ и да се заяви като фактор в глобалната политика, особено след сделката между Иран и Саудитска Арабия. От своя страна, Владимир Путин показа, че страната му има подкрепата на един от най-влиятелните световни лидери, дори и САЩ да се опитват да го изолират.
Но китайският лидер не се съобрази с очакванията на домакините за задълбочаване на енергийните връзки. Липсата на решаващи споразумения подсказва, че Си не е готов за толкова сериозно обвързване с Москва, което може да доведе до санкции от Запада, застрашаващи икономическото възстановяване на Китай.
Това е много видимо по отношение на енергийните отношения - Владимир Путин даде заявка, че Русия може да доставя поне 98 млрд. куб. метра годишно за Китай до 2030 година. Това е шест пъти повече спрямо покупките на тръбен руски газ от Китай през 2022 година (и все пак наполовина под доставките на газ за Европа - б.р.).
Си Дзинпин обаче не даде никакъв ясен коментар или ангажимент относно това предложение, нито коментира напредъка при развитието на проекта "Силата на Сибир 2", който е от ключово значение за Москва и опитите да насочи газовите потоци на изток. Владимир Путин беше категоричен, че почти всички параметри по газопровода са договорени, но общото заявление беше много мъгляво, допълва Bloomberg.
Газопроводът действително може да достави евтин газ за Китай, алтернатива на втечнения, който сега купува Пекин. Изглежда обаче Си Дзинпин засега предпочита да запази диверсификацията на доставките и да не повтаря грешката на Европа и прекаленото обвързване с Русия. Към дългосрочните договори за доставка на втечнен газ с Катар и САЩ, Пекин преговаря и за тръбен газ (около 25 млрд. куб. метра годишно) и от Таджикистан.
Русия и Китай договориха преди години вноса на до 38 млрд. куб. метра газ годишно след 2027 година. Очакванията са, че през 2023 година Пекин ще купи 23 млрд. куб. метра руски газ.
В едно от съвместните изявления на двамата лидери след срещите в Москва беше посочено, че връзките между Китай и Русия не са "вид военно-политически съюз по време на Студената война". Това е малко по-ясно очертаване на отношенията между двете страни след "приятелството без ограничения", заявено по време на визитата на Путин в Пекин за началото на олимпийските игри през 2022 година.
Това реално показва , че Китай иска баланс - Русия да оцелее, но и Пекин да не бъде свързван изцяло като съюзник, коментира Дуншу Лиу, преподавател по политически науки в университета в Хонконг. Според него въпросът е какво ще направи Китай в момента, в който Русия ще има нужда от икономическа и военна помощ, за да оцелее.
"Тогава Китай ще трябва да направи своя голям избор", допълва още той.