Няколко големи европейски енергийни компании заведоха арбитражни дела срещу "Газпром" заради щетите в размер на милиарди, претърпени в резултат на спрените доставки на газ за Европа, пише в анализ The Wall Street Journal. Сред тях са RWE, Uniper и Engie.
И трите компании настояват за компенсации, защото е трябвало да купуват газ при неизгодни условия, за да изпълнят ангажиментите си към своите клиенти. Според оценки намалените доставки по "Северен поток" през лятото и след това взривът на съоръжението са коствали 40 млрд. долара за европейските клиенти, изчислено на базата на средните цени на пазара през втората половина на 2022 година.
Затова и експертите са категорични, че ключът за арбитражните дела се крие във взривовете на "Северен поток".
Още от началото на миналото лято "Газпром" започна да намалява доставките на газ през "Северен поток 1", цитирайки липсата на турбина за една от компресорните санции на газопровода. Първоначално тя беше задържана след ремонт в Канада, но по-късно Отава направи изключение от санкциите си и върна турбината в Европа. Много анализатори сочат, че няма техническа причина за намаляването на доставките, още повече, че германският канцлер Олаф Шолц на няколко пъти показа, че нужната турбина се намира в Германия, а "Газпром" отказва да попълни митническите документи и да я получи.
През август руският гигант спря изцяло доставките на газ по "Северен поток 1", отново заради технически проблем - теч на масло, което доведе и до рекордни нива на цената на природния газ в Европа. В края на август суровината на нидерландската борса TTF за кратко достигна ниво от 350 евро за мегаватчас.
Още тогава се заговори за готвени арбитражи от страна на европейския бизнес, още повече, че германската държава трябваше да национализира Uniper, за да спаси компанията от фалит, причинен от загубата на руските доставки. Според експерти "Газпром", въпреки влошените си отношения с Европа, не може да си позволи да игнорира отсъждане от страна на арбитражен съд да плати компенсации.
"Газпром" все още иска да подписва споразумения за продажба с други купувачи по света, коментира зам.-председателят на консултантската компания Wood Mackenzie Ед Крукс. Според него взривяването на тръбите на "Северен поток" ще бъде от ключово значение за водените арбитражни дела.
Според адвокати те са от полза за "Газпром", независимо чия е отговорността - проукраинска, на компании или правителства, дори и на руското. Компанията ще настоява, че не е можела да достави газ, тъй като саботажът е извън неин контрол, смята Фабиан Айхбергер от Университета в Кеймбридж.
Ади Имсирович, анализатор в Оксфордския университет и бивш служител в "Газпром", е съгласен, че взривът вероятно ще бъде окачествен като форс мажор, но делото е много сложно, защото още преди това руската компания започна да намалява доставките. В момента на взрива в края на септември от седмици "Газпром" вече не доставяше газ през съоръжението.
Договорите на "Газпром" с европейските компании обикновено са търговска тайна, но и също така обикновено съдържат клаузата за форс мажор, коментира още Айхбергер. Според него обаче страната, която се позовава на нея - в случая това ще бъде "Газпром", трябва да докаже, че тя е приложима. Това не е маловажно, защото обикновено форс мажор се прилага за неочаквано събитие, върху което нито едната страна няма контрол - например природно бедствие.
Нито една от засегнатите компании не е поискала да коментира информацията на WSJ.
Преди дни американското издание New York Times публикува материал, сочещ проукраинска връзка във взрива на "Северен поток". Според източници на изданието обаче няма доказателства Киев официално да е замесен в този казус. Украинските власти обаче категорично отхвърлят информация за участие в този саботаж под каквато и да е форма. Украинският президент Володимир Зеленски препоръча да бъде проследено в чия полза е разпространението на тази версия.
И в Москва не вярват на участието на Киев във взрива на съоръженията, сочейки за достоверен друг журналистически материал, обвързващ случая с американските тайни служби. През миналата година Русия обвини и Великобритания за взрива.
Германски медии пък коментират, че разследващите власти са издирвали яхта, превозила експлозиви през Балтийско море. Според тях яхтата е била наета на името на компания, собственост на двама украински граждани. На борда е имало шестима души, като не е ясно дали те са с украински или руски паспорти.
Германският министър на отбраната Борис Писториус допълни, че не трябва да бъдат вадени заключения от един или друг факт от разследването.
20:35 | 13.03.23 г.
