Нов живот за старите тръби на „Северен поток 2"

Последните останки от газопровода „Северен поток 2" се намират в пристанището на Мукран на остров Рюген. Подредени в дълги редици, оставени на милостта на времето. 5000 огромни парчета тръби, които вече не са нужни на никого. Навремето е трябвало да бъдат използвани за заобикаляне на датските териториални води, тъй като властите в Копенхаген отказват да се съгласят на пресичане. Когато най-накрая дадоха разрешение, заобикалянето вече не беше необходимо, както и тръбите. И сега се развива деликатен процес, в чийто център е германското правителство.

Според Süddeutsche Zeitung правителството в момента води преговори за сключване на договор, за да получи тръбите. А това, ако все още може да се каже така за тръбопроводите в Балтийско море, си е минирана територия – този път в преносен смисъл. Сделката може да наруши американските санкции, а също и европейските. Тръбните участъци все още принадлежат на Nord Stream 2 AG и по този начин - на руския държавен монополист „Газпром“. Стойността им е в размер на десетки милиони евро, което е и предмет на преговори. Но в крайна сметка приходите не трябва да се окажат в „Газпром“ или в някое от неговите дъщерни дружества. Решението прилича на херкулесова задача.

Тръбите са като изработени за новото предназначение

Освен това времето притиска. Тръбите биха били идеални за свързване на терминал за втечнен природен газ, който RWE планира да изгради край остров Рюген. Там, пред селището Зелин, до началото на 2024 г. трябва да бъде изградено най-голямото досега германско пристанище за втечнен природен газ. Планирани са два кея, на всеки от които ще могат да акостират два плаващи терминала. В зависимост от това колко от тези кораби за разтоварване ще бъдат налични в действителност, всяка година в германската мрежа ще могат да постъпват до 20 милиарда кубически метра - през Любмин, където някога е пристигал западносибирски газ от Балтийско море. Тръбопроводите, по които се транспортира руският газ, вече са положени тук. Разбира се, за всичко това е необходим тръбопровод, който да свързва новия терминал с континенталната част на страната. И за да се спази графикът, той трябва да бъде положен още през май.

Тръбите от Мукран биха били идеални за тази цел. Те вече са обвити в бетон и са снабдени с всички необходими измервания и документи - тези данни също ще трябва да бъдат придобити заедно с тръбите. Ако това не се случи, графикът за терминала на RWE ще бъде кратък. Еколозите изобщо не смятат идеята за лоша. 

От друга страна, германското правителство, което е заложило в плановете си за втечнен природен газ голям буфер за сигурност, твърдо разчита на количествата от терминала край Рюген. От 2024 г. нататък се предвижда да бъдат разтоварвани 10 милиарда кубически метра втечнен природен газ годишно. Това ще бъде една четвърт от вноса, който трябва да направи Германия независима от руския внос - транспортиран по тръбите, които някога трябваше да са част от „Северен поток 2". В сделката прозира тънката ирония на историята.

Не е случайно, че имена, които вече са играли роля в газопровода на "Газпром", се появяват отново. Например Райнхард Онтид. В RWE той вече отговаря за „местното планиране на проекти", както се изразява компанията. Преди това той е поддържал отношения с правителството на провинция Мекленбург-Предна Померания за „Северен поток 2". В документи, получени от SZ, канцеларството на Шверин изброява общо 25 събития и срещи с участието на Онтид от 2016 г. насам. Особено през есента на 2020 г. се наблюдава увеличение на броя на срещите, включително с министър-председателя Мануела Швезиг (SPD), най-вече заедно с шефа на "Северен поток 2" Матиас Варних. Последната среща се състоя месец преди руската инвазия в Украйна. А когато Nord Stream 2 AG трябваше да създаде филиал в Германия, за да отговори на изискванията на Федералната агенция за мрежите, Онтид стана управляващ директор.

Nord Stream 2 AG е подало молба за обявяване в несъстоятелност

Nord Stream 2 AG, със седалище в Щайнхаузен, швейцарски кантон Цуг, е обявено в несъстоятелност. Неговите кредитори все още могат да предявяват вземания до 20 март, а базираната в Берн фирма Transliq действа като администратор по несъстоятелността. Следователно тръбите ще трябва да бъдат придобити от масата на несъстоятелността, така да се каже. Така е по-лесно да не се закупят директно от дъщерното дружество на „Газпром“ - но е по-трудно да се проследи пътят на германските милиони.

„Дали парите ще попаднат в масата на несъстоятелността, или ще се влеят в тъмни канали, на това ще бъде трудно да се повлияе, след като тръбите бъдат купени", казва Франц-Роберт Лисков, ръководител на парламентарната група на християндемократите в парламента на Шверин, който има и съмнения дали един газов терминал пред туристическата дестинация Рюген наистина има смисъл. Поне според информация на SZ всички въпроси, свързани със санкциите, са уредени с американските власти - ако се гарантира, че парите за руските тръби няма да постъпят в Русия.