Войната на Русия срещу Украйна има много фронтове, като един от тях е енергийният. И както стана с плановете на Кремъл за бърза военна победа над Киев, и двете страни в енергийния конфликт видяха как мечтите им за бърз триумф рухват на фона на бавна и изтощителна окопна война, пише за Financial Times Сергей Вакуленко, старши сътрудник във фондацията за международен мир Карнеги.
Москва беше сигурна, че нейният газ не може да бъде заменен и че без него Европа ще се изправи пред зима със спирания в индустрията. Тя вярваше, че социалната и политическа нестабилност в резултат на това ще принуди ЕС да се откаже от подкрепата си за Украйна.
Газовата война наистина струваше на Европа стотици милиарди евро във вид на увеличени сметки за газ. Някои европейски индустрии, като производството на торове, дори затвориха, но комбинацията от мека зима и потиснато китайско търсене възстанови баланса на световния газов пазар, докато европейската икономика се оказа много адаптивна.
От друга страна, съществуваше убеждението, че Русия е силно зависима от западните технологии, за да поддържа своя петрол и газ, от западните пазари - за своите приходи, и от западните финансови системи - за да подкрепя енергийния си износ. Имаше надежда, че ако бъде откъсната от тях, Русия ще бъде изправена пред бърз икономически колапс, който ще ограничи способността й да води война.
След инвазията, на фона на бойкотите от страна на западните купувачи и опитите на Москва да запази жизнени веригите за доставки и постъпленията, руското производство на петрол намаля с 10 процента между февруари и април, но по-късно се възстанови. Сега, година след началото на войната, руското производство на петрол е на предвоенното ниво.
Европейското ембарго върху петрола и петролните продукти и таванът на цените наистина доведоха до по-високи разходи за руските оператори, но не изглежда да са навредили значително на търговията с руски петрол. Данъчните приходи от петролната индустрия в Русия намаляха значително до края на 2022 г. - но не защото петролните компании печелеха по-малко пари, а поради грешки на правителството, които в момента се коригират чрез промени в данъчната система.
И двете страни изглежда са изчерпали непосредствения си офанзивен капацитет и са преминали към война на изтощение, надявайки се, че времето ще бъде на тяхна страна. Надеждите на Русия са за горещо лято и студена зима, които ще доведат до повишени нужди от газ, плюс скок на търсенето от Китай. Русия все още поддържа известни количества тръбен газ за Европа и Турция. Тя може да обмисли пълно прекъсване на потоците към Европа, но цената ще бъде висока. Москва ще загуби последните си останали съюзници, като Сърбия и Унгария, заедно с важния търговски канал през Турция.
Втечненият природен газ (LNG) все още не е част от енергийната война. Русия е четвъртият по големина износител на LNG, съставлявайки 8 процента от световните обеми. Но по-голямата част от нейния капацитет е частично собственост на китайски и японски компании и би било трудно да го използва за постигане на геополитическите си цели.
Москва също така може да се опита сама да пресъздаде енергийната криза от 1973 г., като изтегли петрола си от пазарите. Засега обаче е прагматична, като предпочиташе да заобикаля тавана на цените и ембаргото.
Арсеналът на Запада е ограничен и повечето от инструментите, с които разполага, вече бяха използвани срещу Иран и Венецуела. Европа ще продължи да диверсифицира своето енергийно портфолио, но гигаватите слънчева и вятърна енергия не могат да бъдат добавени за една нощ. А големи нови производствени обеми LNG ще започнат да се доставят едва в края на 2024 г.
Засега мониторингът на механизмите за ограничаване на цените и реекспорта на руски суров петрол и дизел през трети страни изглежда сравнително хлабав. Целта на ЕС и САЩ беше да запазят руските обеми на пазара, така че посланието, изпратено до пазарните участници, беше да не спазват прекалено много ограниченията и да не създават твърде много търкане при операциите. Примката обаче сега може да започне да се затяга, тъй като някои посредници бяха поставени в списъците със санкции, а танкерите от сенчести флотове бяха конфискувани.
В същото време таваните на цените може да бъдат понижени, намалявайки приходите на Кремъл. Това обаче би създало огромен трансфер на стойност към индийската и китайската икономики и към посредници, участващи в търговията с руски петрол и определени от руските продавачи. Поне част от богатството, от което Кремъл ще бъде лишен, може да се окаже при неговите приятели. В същото време западните промишлени компании може да са изправени пред по-голяма конкуренция от Азия.
Това е нов конфликт с невиждан мащаб, който не е воден досега. И точно както направи Първата световна война, той може да възвести нова ера, този път в икономическите войни, с нови стратегии, опустошителни нови ефекти и в крайна сметка нов световен енергиен ред.
11:31 | 12.03.23 г.
