Министрите на енергетиката на Европейския съюз се събират днес (27 февруари), за да обсъдят реформата на енергийния пазар, за която се заговори още през 2022 година, когато енергийната криза беше в разгара си. Сега ситуацията на пазарите е много по-спокойна и страните вече спорят как да изглеждат промените и дали въобще да има такива, пише Ройтерс.
В какво обаче се състои реформата, която се очаква да бъде официално представена на 14 март.
През миналата година рекордната цена на газа доведе до рекорд и при цената на електроенергията в Европа. Това до голяма степен е нормално - повечето производствени мощности на Стария континент използват газ за производството на ток. Но обвързаността на пазара доведе до ръст на цените и на производителите, които не използват газ - ядрени и въглищни централи и зелените мощности.
Затова и една от целите на реформите на енергийния пазар е защитата на потребителите и гаранцията, че зелената енергия, чиито дял расте все повече, ще бъде на пазара при ниски цени. Както и че пазарите ще бъдат защитени при временни шокови изменения в цените.
Но не всички страни в ЕС са готови да стигнат до съществена промяна на енергийните пазари. Франция, Испания и Гърция настояват за дълбока трансформация. Според източници на Ройтерс Мадрид настоява реформата да позволи на националните регулатори да сключват дългосрочни договори с производителите на електроенергия при фиксирани цени.
За ядрените и зелените централи се предвиждат т.нар. договори за разлика, тоест договор с държавата за доставка при цени, базирани на средните за производството. При разлика в цената на пазара - ако е по-ниска от тази в договора, производителите получават компенсация.
Според представителите на Франция тези предложения ще доведат до стабилна инвестиционна среда за производителите на електроенергия, а за потребителите - по-голяма предвидимост. За Париж реформата на енергийния пазар може да даде отговор на субсидиите за индустрията, раздавани в САЩ и Китай и да помогне на бизнеса в ЕС да остане конкурентен.
Но в другия лагер, воден от Германия и Дания, не искат толкова сериозни промени и разтърсване на система, градена с десетилетия. Енергийният пазар на ЕС работи добре години наред и осигурява ниски цени на електроенергията, подкрепя зелените производители и помага да бъдат избегнати сривове и недостиг.
Те настояват само за ограничени промени - например потребителите да могат лесно да преподпишат договорите си и от фиксирани да преминат на пазарни цени или обратното.
Още от самото начало ЕК започна да работи за промени, които да скъсат връзката между цената на газа и на електроенергията. Това означава редизайн на съществуващото ценообразуване на пазара. Източници на Ройтерс обаче коментират, че в Брюксел са готови на много по-сериозни реформи.
След публичните консултации изглежда вероятно комисията да предложи общоевропейски правила за договори за разлика, но страните ще могат да ги прилагат на доброволен принцип. Има опция и всички нови държавни производители на енергия да бъдат обвързани с договори за разлика. Опасенията на консултантите обаче, се че това може да ограничи инвестициите за зелената енергия.
Според анализатори значими промени на пазара действително трудно ще бъдат приети от инвеститорите и ще поставят под риск развитието на зелените мощности. Възобновяемата енергия е отговорът на ЕС на спрените доставки на руски изкопаеми горива и на климатичните промени.
Каквото и да решат министрите на енергетиката от ЕС и ЕК, реформата на енергийния пазар ще трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и от поне 15 държави при заседание на Европейския съвет. Обикновено подобни пакети се разискват повече от година, но Франция настоява този път реформата да се случи много по-бързо - най-късно до края на 2023 година.
В Германия обаче не са съгласни подобни сериозни промени да бъдат правени набързо.
Реформата на енергийния пазар има още едно ограничение - предстоящите избори за Европейски парламент, които ще се проведат през пролетта на 2024 година. Те могат значително да забавят реформата, ако преговарящите страни не изчистят спорните страни.
13:10 | 27.02.23 г.
