Германия се изправя пред предизвикателство за 1 трлн. долара, за да се справи с очаквания недостиг на енергия

Германия е заделила повече от 260 млрд. евро, за да се справи с непосредствените рискове от енергийна криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, но крайното решение ще бъде много по-скъпо - ако страната изобщо успее да го осъществи.

Предвидената цена за надеждна енергийна система на страната се очаква да възлиза на почти 950 млрд. евро (над 1 трлн. долара) до 2030 г., според BloombergNEF. В тези разходи влизат инвестиции в надграждане на електропреносните мрежи, управление на постепенното спиране на ядрените и въглищните централи, справяне с увеличеното търсене заради електрическите автомобили и отоплителни системи и изпълнение на ангажиментите, свързани с климата.

Преходът ще изисква инсталирането на слънчеви панели, покриващи еквивалента на 43 футболни игрища и 1600 термопомпи всеки ден. Страната се нуждае и от 27 нови наземни и четири офшорни вятърни централи, които да бъдат изграждани на седмица, според списък, , представен от канцлера Олаф Шолц по време на скорошно посещение в централата на Volkswagen AG във Волфсбург.

„Това е смело начинание – вероятно най-смелият проект от възстановяването на Германия след Втората световна война“, коментира по-рано този месец вицеканцлерът Робърт Хабек, който отговаря за климата и енергийната политика.

Около 250 гигавата нови мощности ще трябва да бъдат инсталирани до 2030 г., когато търсенето на електроенергия се очаква да бъде с около една трета по-високо от сегашното, според оценки на германския мрежов регулатор и мозъчния тръст Agora Energiewende.

Пътят за реализирането на този проект обаче ще е дълъг. Тази седмица правителството обяви, че ще подготви търгове за газови централи, които представляват около една десета от този капацитет. Що се отнася до експанзията на възобновяемата енергия, бюрокрацията е сериозна и дори вдигането на една вятърна турбина може да отнеме седем години.

Плановете на BASF SE да съкрати 2600 работни места, тъй като е изправена пред напрежение от енергийната криза, е знак за спешност. Дейностите на химическия гигант в Германия излязоха на загуба през второто полугодие и дружеството сега затваря редица енергоемки фабрики, включително два завода за амоняк и свързаните с тях съоръжения за торове. Това доведе до съкращения на 700 работни места в основния му обект в Лудвигсхафен.

„Високите цени на енергията сега поставят допълнителна тежест върху рентабилността и конкурентоспособността в Европа“, коментира главният изпълнителен директор на компанията Мартин Брудермюлер. Той също цитира „свръхрегулирането и бавните и бюрократични процеси на издаване на разрешителни“.

В основата на дилемата на Германия са политическите планове за постепенно премахване на определени енергийни източници без ясно да се посочи пътя за замяната им. Последните три ядрени електроцентрали в страната ще бъдат затворени до средата на април и сега тя има за цел да ускори отказването от въглищата до 2030 г. Предизвикателството става по-сложно, след като Русия - основният енергиен доставчик на Германия преди войната, ограничи силно газовите потоци.

След като ядрената енергия и въглищата отпадат от енергийния микс, Германия предприе бързо разгръщане на терминали за внос на втечнен природен газ, тъй като се стреми да гарантира, че има енергоизточниците, за да захрани тежката индустрия. В същото време електрическите автомобили, термопомпите и електролизаторите за производство на водород се очаква да повишат търсенето с 33% до около 750 тераватчаса до 2030 г., според правителствени оценки.

Шолц и Хабек показаха, че има политическа воля да продължат напред с прехода, те се нуждаят от помощ от частния сектор за снабдяването с необходимите за мащабния проект материали.

Германия също трябва да разбере как ще генерира електричество, когато няма вятър и слънце. Планът на правителството засега включва подготовката на нови газови инсталации, които по-късно могат да работят с водород, въпреки че се затруднява да намери инвеститори, готови да поемат риск с такива скъпи проекти.

„При настоящите рамкови условия не могат да се очакват достатъчно инвестиции“, коментира Вероника Грим, член на икономическа група, която съветва правителството. Липсата на финансиране идва от високата степен на несигурност на енергийните пазари и неясните регулации, допълва тя.

Берлин се опитва да реши проблема с цялостно преустройство на начина, по който се купува и продава енергия, а група от експерти, съветващи правителството относно препроектирането, започна дискусии тази седмица. Единият вариант включва създаването на т.нар. „пазари на капацитет“, които вече съществуват в Обединеното кралство и плащат на производителите за наличност, а не само за продукция.

Целта е да се осигурят стимули за готови за водород газови инсталации, дори ако е малко вероятно те да получат много приходи извън зимния период  , когато производството на възобновяема енергия е ниско.

Друго предизвикателство е да се гарантира, че зелената електроенергия, която често се генерира в селските крайбрежни райони на север, може да стигне до потребителите и фабриките на юг. Размерът на мрежата на Германия ще трябва да се удвои до 2030 г., според Леонхард Бирнбаум, главен изпълнителен директор на комуналната компания EON SE, която обслужва около 800 хил. километра от разпределителната мрежа на Германия.

Въпреки всички предизвикателства, най-голямата икономика в Европа все още има някакво време да отстрани пречките и да създаде правилните условия, но трябва да побърза.