Европа спечели първата битка от енергийната война с Русия, коментира преди дни комисарят по енергетиката Кадри Симсон, цитирана от европейското издание Politico. Според документ на Европейската комисия, до който изданието е получило достъп, това е резултат от комбинация от късмет и добро планиране.
Благодарение на необичайно топлото време през по-голямата част от отоплителния сезон и увеличения капацитет за внос на втечнен газ и следващата зима вече изглежда малко по-оптимистично.
В началото на октомври 2022 г. ръководителят на "Газпром" Алексей Милер предупреждаваше как европейците ще замръзнат тази зима, дори и при пълни газохранилища, а президентът Владимир Путин услужливо предлагаше Германия да се съгласи да пусне в експлоатация единствената останала тръба по "Северен поток", за се спаси от тежката зима.
"Топката е в полето на ЕС - ние сме готови да доставяме допълнителни количества през есенно-зимния сезон", каза руският държавен глава по време на форум в Москва. Тогава в Кремъл бяха уверени, че зимата без руски газ ще накара много държави в Европа да преосмислят позициите си към Украйна. Откровено казано, и в Брюксел не бяха големи оптимисти, пишеха кризисни планове за действие при спиране на оскъдните доставки на газ от Русия, призоваваха за солидарност пред очакваните тежки месеци и готвеха механизъм за непазарно ограничаване на ръста на цените.
Но се оказа, че ЕС премина през най-тежките месеци и без допълнителни количества руски газ, дори напротив - данни за подадените заявки за транзит през Украйна показаха, че доставките през януари намаляват почти наполовина спрямо лятото. От началото на годината "Газпром" засекрети данните за добива и износа на газ.
Причината е намаленото потребление, свързано с високите температури, както и увеличеният внос на втечнен газ. Тези фактори ще оставят към 50 млрд. куб. метра газ в газохранилищата на Европа. При това положение страните от ЕС ще имат ангажимента да закупят и нагнетят много по-малки количества газ спрямо 2022 г.
Връщайки се на подготовката за зимата на 2022 година, става ясно, че още тогава Москва е подготвяла първата фаза за своята енергийна война с Европа. "Газпром" стопанисваше едни от най-големите газохранилища на континента и ги остави полупразни, което доведе до натиск върху цените на газа още през есента на 2021 г. Миналата зима приключи с рекордно ниско ниво на резервите от газ - едва около 20% от капацитета на газохранилищата остана запълнен.
Затова и кампанията по нагнетяване доведе и до рекордните цени на газа през лятото, а Европа днес поддържа най-скъпите си резерви от газ.
По данни на Gas Infrastructure Europe към 15 февруари европейските газохранилища са пълни до малко над 65% от капацитета си. Именно тези резерви натискат цената на газа в момента. На нидерландската борса TTF в последните 10 дни цената се движи в диапазона 52-55 евро за мегаватчас.
Спокойствие на пазарите носят и новите терминали за втечнен газ. Само за няколко месеца Берлин изгради два, след като дълги години инвестираше в газопроводи и отлагаше решения за втечнен газ. Нови съоръжения бяха изградени още в Нидерландия и Финландия, а Гърция увеличи капацитета на "Ревитуса". В процес на изграждане са още терминали, включително и този край Александруполис, в който България има дял от 20%.
Но въпреки тези успехи Европа още не е спечелила войната. Много неща ще зависят от потреблението и част от мерките на ЕК за насърчаване на зелената енергия са именно в посока подобряване на енергийната ефективност. Защото допреди месец Китай отсъстваше от сметките, но страната сега отваря отново икономиката си и търсенето ù отново ще бъде фактор на енергийните пазари. Но и Пекин има някои нови планове за диверсификация, включващи руски енергоресурси, купени при големи отстъпки.