Унгария ще си сътрудничи с Хърватия за увеличаване на капацитета на Адриатическия петролопровод, съобщават от офиса на премиера Виктор Орбан, цитирани от Ройтерс. Това е записано в енергийната стратегия на правителството до 2030 година, която се обсъжда в момента.
В документа е записана възможността унгарската MOL да има възможност да преработва по-големи количества петрол, който е с източник извън Русия.
Будапеща има срок до края на 2024 г. да намери алтернативи на руския петрол, който в момента получава през петролопровода "Дружба". Заради войната в Украйна страните от ЕС спряха да купуват руски петрол, доставян през морски пристанища, като България получи дерогация от тази политика. На този етап доставките през тръбопроводи не са забранени, тъй като държави като Унгария, Чехия и Словакия нямат достъп до алтернативи. Но в края на 2024 г. отпадат всички изключения - както за България, така и за Централна Европа.
Унгария изчислява, че ако бъде спрян руският петрол, сегашният капацитет на Адриатическия петролопровод може да покрива едва 70-80% от нуждите от петрол в региона. Затова и проектът по разширяването му е от ключово значение за Унгария.
България също обмисля по-лесен достъп до алтернативен на руския петрол. На този етап президентът Румен Радев вижда решение във възобновяване на проекта "Бургас - Александруполис", но този път в обратна посока - от Гърция към България. С този проект ще бъде избегнато "задръстването" през Босфора, заради което доставките могат да се забавят със седмици.
Като цяло в стратегията на унгарското правителство за енергийния сектор централна част заемат ядрената енергетика, възобновяемите енергийни източници и разширението на националната електропреносна мрежа. Част от проектите ще бъдат финансирани със средства от ЕС. В момента Брюксел е блокирал фондовете за Унгария заради проблемите, които вижда с върховенството на закона в страната, но Будапеща се надява да реши този проблем преди края на тази година.
16:34 | 09.02.23 г.
