Излизането на ЕС от Енергийната харта изглежда неизбежно, отбелязва Европейската комисия в документ, адресиран до страните от общността, до който достъп има Ройтерс. Хартата беше подписана през 1994 г. и влезе в сила през 1998 г. Целта ù е защитата на енергийните инвестиции - текстовете позволяват на компании да съдят държавите, подписали документа, заради политики в сферата на енергетиката.
Но заради климатичните цели много правителства са изправени пред предизвикателства - например да затворят предсрочно въглищни мощности, с което рискуват дела от инвеститорите. Затова и държави като Франция, Германия, Нидерландия и Полша настояват ЕС да излезе от Енергийната харта.
Италия самостоятелно се отказа да е страна по този международен документ през 2016 г.
Сега в документ от Брюксел е посочено, че най-добрата опция е ЕС и всички страни от общността да излязат от Енергийната харта. Това не е крайното становище на комисията, но е насока за дискусии в търсене на следващите стъпки, допълва още Ройтерс. За да се откаже от документа, ще е нужно съгласието на 15 държави-членки и подкрепата на Европейския парламент, който вече даде индикация, че ще гласува положително.
Но дори и ЕС да "скъса" хартата, заради защитна клауза в документа действието му ще продължи още 20 години. От друга страна обаче повечето инвестиции в общността са направени от европейски енергийни компании и страните могат да намерят компромисно решение. Остава въпросът как да се разберят с компаниите от Япония, Азербайджан и бившия член на ЕС Великобритания.
Страните в Енергийната харта планираха реформи през 2022 г., които обаче бяха отхвърлени от ЕС.