По-малко от 6 месеца след пускането в експлоатация на новата газова връзка с Гърция (IGB) 94% от капацитета ѝ вече е резервирана. Това коментира българският директор на проектната компания ICGB, която управлява проекта, Теодора Георгиева пред азербайджанската медия Trend.
През миналата седмица в Баку се проведе 9-та министерска среща по Южния газов коридор, от който е част и този проект.
Към половината от капацитета на IGB е резервиран по дългосрочни договори (до 25 години). Сред тях е и договорът на "Булгаргаз" за доставка на 1 млрд. куб. метра газ годишно от Азербайджан. Останалите количества се предлагат през платформи за търговия, става ясно от думите на Георгиева. Нейните очаквания са това ниво на резервираност да се запази през 2023 и 2024 година.
Колкото за бъдещето на връзката на фона на целите за въглеродна неутралност на Европейския съюз, ICGB анализира възможността за пренос на водород по връзката. На този етап данните сочат, че през тръбите ще може да бъдат транзитирани смеси на газ и водород.
В интервюто си Георгиева отбелязва и важността на газовата връзка не само за България и Гърция, но и за цяла Югоизточна Европа. Капацитетът на газовата връзка е 3 млрд. куб. метра газ годишно с възможност за увеличаване до 5 млрд. куб. метра, ако бъде изградена компресорна станция при Комотини. През лятото на 2022 година Теодора Георгиева съобщи по време на заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), че искане за изграждане на съоръжението вече е подадено.
Засега по IGB се транзитират основно количествата газ, които България получава от Азербайджан. Има обаче проекти през нея да минава и азербайджански газ за Румъния и други държави в региона, а след време - и втечнен газ от терминала край Александруполис, който се строи в момента.
11:14 | 28.02.23 г.
