Новата газова връзка със Сърбия отваря нови възможности за целия регион

Със символична първа заварка започна строителството на българския участък на интерконектора България - Сърбия (IBS). На церемонията участваха президентите на България Румен Радев и на Сърбия Александър Вучич, които отбелязаха, че газовата връзка е от значение не само за двете страни, но и за целия регион и Централна Европа. Тя дава достъп на Сърбия до терминалите за втечнен газ в терминала в Александруполис, в който Сърбия има запазен капацитет, а след споразумението на България с Турция - и до терминалите в Егейско море.

Разширеното сътрудничество дава възможност за повече газ, по-ниски цени и намаляване на въглеродните емисии, каза Радев. Той изтъкна още, че страната ни е доказала, че е надежден доставчик, когато внезапно бяха прекъснати доставките на руски природен газ. Новата газова връзка дава възможност и за общи преговори за доставки на газ, които да доведат до намаляване на цената, обясни още Радев.

Александър Вучич отбеляза, че газовата връзка с България е проектът с най-голямо европейско финансиране, което е получила Сърбия до този момент.

За България новата тръба означава достъп до газохранилището в Баумгартен в Австрия, което е допълнителна диверсификация на доставките на газ за страната, коментира директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. 

От името на изпълнителя на проекта членът на Надзорния съвет на "Главболгарстрой" Калин Пешов гарантира, че обектът ще бъде изпълнен в срок - до октомври 2023 година, при спазването на всички изисквания за качество и опазването на здравето на работещите и в региона, както и опазването на околната среда. 

"Като компания с повече от половин век опит в изграждането на газова инфраструктура в Източна Европа осъзнаваме високата чест, но и високата отговорност да бъдем изпълнители на този стратегически проект. Искам да благодаря на президента Румен Радев и на ръководството на "Булгартрансгаз" за проявената политическа воля за осъществяването на този проект и други стратегичисеки проекти като разширението на газохранилището в Чирен", каза още Пешов.

Строител на българския участък е консорциумът ДЗЗД "Интернешънал Газ", в който влизат "Главболгарстрой" АД и "Главболгарстрой Интернешънал" АД. Договорът за изпълнението беше сключен през миналия май и стойността му - за доставката на материалите и оборудването, както и изграждането и въвеждането в експлоатация, е 139,8 млн. лева, като част от тях са грант от Европейската комисия (ЕК).

Преди няколко дни "Булгартрансгаз" сключи договор с нидерландската ING Bank за държавно гарантиран заем на стойност малко над 49 млн. евро. Той трябва да бъде усвоен до края на годината и има едногодишен гратисен период по плащанията. Срокът на договора е пет години, съобщиха от "Булгартрансгаз", но без да уточняват размера на лихвата по този кредит.

Европейското финансиране по проекта е 27 млн. евро.

Плановете предвиждат дължината на интерконектора да е 170 километра (от Нови Искър до Ниш), от които около 62 километра са на българска територия. Капацитетът е 1,8 млрд. куб. метра годишно с възможност за реверсивен поток, което означава, че страната ни ще има пълен достъп до газовите пазари в Централна Европа както като доставчик, така и като купувач на суровината.

Оператор на газовата връзка е "Булгартрансгаз". Директорът на компанията уточни пред журналисти, че капацитетът на връзката не е резервиран и ще бъде предложен през платформите, които традиционно използва компанията.

Част от тръбите - 5500 броя, вече са доставени на обекта. Те са произведени в Индия и войната в Украйна се оказа предизвикателство при доставката им в България.

Строителството на сръбската част от трасето започна през февруари 2022 година със 74,5 млн. евро под формата на грантове и заеми от ЕС.

IBS е със статут на проект от национално значение от 2013 година, който му дава намаление на бюрокрацията при придвижването на част от дейностите. Няколко години по-късно, през 2017 година, реализацията на връзката със Сърбия беше обявена като проект от общоевропейско значение и за важността ѝ свидетелства фактът, че остана в списъка след последното преразглеждане на проектите в края на 2021 г. Тогава ЕК съобщи, че повече няма да признава газовите проекти за важни за общността.