Защо руският петрол спира за кратко край Испания, преди да продължи за Китай

Новият свят, създаден от инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна, създаде нов център за търговия с петрол: град Сеута – малък испански анклав, който стърчи до границата с Мароко в Средиземно море като палец.

Там, в спокойните морета, далеч от любопитни очи, Русия сменя петролни танкери – техника, която ѝ позволява да намали разходите за корабоплаване, да заобиколи ограниченията и да улесни логистиката за клиентите, които са ѝ останали. Резултатът? Руският петрол все още тече на световния пазар в големи количества, съвсем малко по-ниски от предвоенните нива, въпреки санкциите на САЩ и Европейския съюз. Да, Кремъл трябва да продава своя петрол с отстъпка, но все още доставя голяма част от него, пише редакторът на Bloomberg Хавиер Блас.

Преди инвазията си в Украйна Русия рядко е използвала водите близо до Сеута като междинна спирка за петрола си. Тогава Москва доставяше суровия петрол директно до европейските рафинерии с малки танкери. Кремъл обаче започна да използва морето край испанския град като база за трансфери от кораб на кораб – първо спорадично, а сега редовно.

Маршрутът е следният: Русия товари суров петрол в малки танкери с товароподемност от 80 хил. до 200 хил. тона, на своите експортни терминали в Балтийско море, като Приморск и Уст-Луга. Корабите, подсилени, за да пробият арктическия лед през зимата, превозват суровия петрол към Сеута. Близо до града танкерите, превозващи около 700 хил. барела петрол, чакат, докато не пристигне т.нар. супертанкер (VLCC). Двата вида танкера се доближават един до друг и прехвърлят товара. Обикновено са необходими до три от тези операции, за да се зареди един супертанкер, който може да транспортира най-малко 2 млн. барела. След това той започва своето пътуване към Азия, обикаляйки Африка.

От декември шест супертанкера са направили точно това, вземайки суров петрол от повече от 15 по-малки кораба. Някои от тях са ветерани на черния пазар на петрол, като в миналото са превозвали ирански и венецуелски суров петрол, посочва консултантската компания Vortexa, която следи танкерите. А Русия и Китай изглежда се редят за още спирки за размяна в Сеута. В момента два супертанкера са там и чакат да пристигнат танкери совалки.

По този начин изглежда Москва не нарушава международното право: танкерите остават до голяма степен на 12 морски мили от брега, границата на териториалните води - въпреки че понякога може и да изглежда, че са се приближили до Сеута, в това, което Испания счита за свои териториални води, показват данни на Bloomberg. Руснаците спазват и международните норми, като държат радиопредавателите на корабите включени. Но тези действия са рисковани. Повечето танкери, посетили Сеута от декември насам, са виждали по-добри дни. Най-старият е бил на 26 години, което в човешки план се равнява на човек на 70 години. Собствеността е предимно руска и китайска, а застрахователното им покритие в най-добрия случай е съмнително. Рискът от разлив е голям.

Испания би постъпила добре, ако наблизо патрулира флотът ѝ, за да е сигурна, че нищо няма да се обърка. Има причина Русия да не използва други традиционни зони за прехвърляне на товар от кораб до кораб, включително Скау в Дания и Саутуолд в Англия. Всички данни предполагат, че местните власти там ясно са показали, че няма да толерират подобни маневри.

Водите около Сеута вършат работа на Русия по три причини.

Първо, въпреки че харчи стотици милиони долари за изграждането на призрачен флот от малки танкери – чиято собственост е неясна – Русия няма достъп до много кораби, пригодени за арктически лед, които са една от най-горещите стоки в корабната индустрия. Ако трябваше да пренесе товара по целия път от Балтийско море до Китай или Индия с малките танкери, на Русия бързо щяха да ѝ свършат всичките ѝ танкери поради продължителността на пътуването. Маршрутът от Балтийско море до Сеута отнема 10 дни, а оттам до Китай са още 40 дни.

Второ, значително намалява разходите: икономиите от мащаба означават, че е много по-евтино да се превозва суров петрол със супертанкер, отколкото с по-малките. Тъй като има повече налични VLCC, те са и по-евтини в момента. Наемането на VLCC струва по-малко от 20 хил. долара на ден, докато малък танкер струва 55 хил. долара на ден.

Трето, Сеута е разполовена на правилното място: в Средиземно море, тя е защитена от бурните ветрове и зимното вълнение на Северния Атлантик. Но е толкова близо до Гибралтар, че VLCC, които взимат товарите, могат бързо да се върнат в откритите води, за да плават около Африка и към Азия, без да губят много време. Другото местоположение, което Русия използва, крайбрежието на Каламата (Гърция), принуждава танкерите да навлизат много по-навътре в Средиземно море и е удобно само за полунатоварени VLCC, които могат да пресекат Суецкия канал (водният път е твърде плитък за напълно зареден VLCC).

Така че водите около Сеута остават изпълнени с руски кораби. С отстъпка или не, всеки петролен долар е от значение за Кремъл. Европа трябва да обърне внимание на това, което се случва пред нейната врата.