Почти година след началото на инвазията на Русия в Украйна повечето руски енергийни компании са изолирани в Европейския съюз – с изключение на „Лукойл“, която продължава да управлява стотици бензиностанции, рафинерии и търговско подразделение, както и да бъде част от индустриалните лобистки групи в Брюксел.
Но перспективите в ЕС за втората по големина руска петролна компания са все под голяма заплаха, тъй като санкциите срещу руския суров петрол и петролни продукти влизат в действие, а подозренията към всеки бизнес, свързан с Москва, растат.
Първите 10 месеца на войната бяха доста добри за „Лукойл“, пише Politico.
Докато ЕС наложи санкции върху компании като „Газпром Нефт“, „Роснефт“ и „Транснефт“, частната „Лукойл“ остана до голяма степен незасегната.
„Лукойл“ има много добри лобита... те имат лобисти в Брюксел и из Европа“, казва Мартин Владимиров, ръководител на енергийната програма в Центъра за изследване на демокрацията. „Те убедиха европейските политици, че „Лукойл“ подкрепя Украйна и че управлението на „Лукойл“ е срещу войната“.
Компанията отбеляза нетна печалба от 648 млрд. рубли (8,6 млрд. евро) за първите девет месеца на миналата година, което е над двойно повече спрямо същия период на 2021 г.
Но оценяването включва някои деликатни разходи из Москва и Брюксел.
Публично компанията поддържа хладно отношение към войната. В изявление през март бордът на директорите на „Лукойл“ изрази „най-дълбоката си загриженост за трагичните събития в Украйна“ и призова за „най-скорошно прекратяване на въоръжения конфликт“. Тя повтаря позицията си в имейл до Politico.
„Има напрежение между Кремъл и „Лукойл“, казва Владимиров, „но никога и в мечтите си не бих нарекъл „Лукойл“ дисидентска компания – няма руска петролна компания, която да е получила статута си без протекции от Кремъл.
Основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов получи орден за заслуги към отечеството от руския президент Владимир Путин през май, месец след като се оттегли от поста главен изпълнителен директор след санкции от множество юрисдикции, включително Австралия и Канада, както и Обединеното кралство.
Макар че нито Алекперов, нито „Лукойл“ са обект на европейски санкции, компанията е под американски такива от 2014 г. насам.
През септември председателят на „Лукойл“ Равил Маганов падна от прозореца на болница в Москва в същия ден, когато Путин бе на посещение. Компанията само заяви, че е „починал вследствие на тежко заболяване“.
„Вероятно може да се заключи, че сегашното управление ще бъде още по-свързано с Кремъл“, казва Аднан Ватансевер, старши преподавател и енергиен експерт по Русия в King's College в Лондон.
„Лукойл“ отхвърля твърденията, че е под влиянието на която и да е държава, казвайки в изявление: „Лукойл“ е международна частна компания без държавно участие. Тя не участва в никакъв политически процес в която и да е държава, в която присъства“.
Да се скриеш на видно място
Ясно е, че „Лукойл“ се третира по различен начин от държавния ѝ конкурент „Роснефт“, който беше засегнат от забрана на ЕС за дългово финансиране и чийто изпълнителен директор Игор Сечин е под санкциите на ЕС като „един от най-влиятелните членове на руския политически елит”.
Макар че големите руски енергийни компании са обект на вътрешни дискусии в ЕС относно санкциите, „в момента не водим такива дебати“ за „Лукойл“, казва дипломат от страна членка на ЕС, участващ в такива разговори. Друг дипломат потвърждава, че разговорите около „Лукойл“ са в застой.
Лобисти от руски компании бяха отстранени от регистъра за прозрачност на ЕС и официално им беше забранен директен достъп до институциите на блока, но „Лукойл“ все още присъства непряко.
Компанията е част от най-малко три сдружения на ЕС, показва регистърът за прозрачност на Комисията, най-известната от които е FuelsEurope, лобистка група в индустрията.
Мениджърът по комуникациите на FuelsEurope Ален Матюрен потвърди, че „Лукойл“ все още е част от органите, вземащи решения в групата, участва активно в работните групи по политиката и внася редовен членски внос.
Той казва обаче, че компанията е „изключително дискретна“ от инвазията на Русия насам и „не се опитва да се възползва от членството си, за да прокарва неща“, свързани с войната. След като „Лукойл“ публикува изявлението си от март, „не е имало допълнителни обсъждания“ за прогонването на компанията от лобистката група, казва Матюрен.
„Комисията няма никаква роля в начина, по който външните организации избират да развиват своето членство“, казва служител на ЕС по темата, добавяйки: „Правилата са ясни – само регистрирани представители на интереси могат да се срещат с нашите ключови, взимащи решения лица и такива срещи се публикуват онлайн“.
„Лукойл" заяви, че "води диалог с държавните актьори в страните, в които извършва дейност, изцяло по въпроси, свързани с основния бизнес, екологичните и социални аспекти от него, както и енергийната сигурност" в съответствие със закона.
Добре изградена стратегия
Преди войната „Лукойл“ беше добре позиционирана на европейския пазар, притежавайки три големи рафинерии в Италия, България и Румъния и 45% дял в друга в Нидерландия, стотици бензиностанции от Румъния до Белгия и печелившо базирано в Женева търговско подразделение, наречено Litasco.
Този бизнес обаче се промени, когато започна войната.
Litasco беше „дълбоко засегната“ от инвазията, тъй като банките изтеглиха кредитните си линии, което създаде сериозна ликвидна криза, казва вътрешен източник. „Лукойл“ беше принудена да отдели „1 млрд. долара или повече“, за да изчисти задълженията на своето търговско подразделение. Сега компанията търгува само с руски продукти от изкопаеми горива и обмисля цялостно преместване в Дубай, добавя източникът.
Litasco не е отговорила на искане за коментар.
„Лукойл“ е едно от най-известните руски търговски присъствия в Европа благодарение на своята верига от бензиностанции. Тази дейност също беше се оказа под обстрел.
Неправителствената организация Promote Ukraine изпрати протестиращи по бензиностанциите на „Лукойл“ в Брюксел, за да повиши осведомеността за отношенията ѝ с Русия. „Като цяло [потребителите] дори не знаеха, че това е руска компания“, казва Оксана Булда, активист от неправителствената организация, добавяйки, че щом хората разбирали, мнозина са казвали, че ще спрат да зареждат гориво в „Лукойл“.
„Ние нямаме нищо общо с това, което се случва“ в Украйна, казва собственикът на бензиностанция „Лукойл“ в Брюксел, като добавя, че бизнесът му до голяма степен не е бил засегнат от войната. Въпреки това собствениците на бензиностанции плащат лицензи на „Лукойл“.
Собственикът казва, че не смята да сменя марката, което би било трудно поради споразумение за франчайз. „Това е добра възможност“, каза той.
Кампанията срещу „Лукойл“ имаше известен успех – през септември белгийският град Льовен отне лицензите на местните бензиностанции на „Лукойл“.
Бизнесът с рафинериите също претърпя удар.
Този месец „Лукойл“ продаде рафинерията си в Сицилия ICAB под натиск от страна на италианския премиер Джорджа Мелони, която беше подготвила планове да я постави под държавно попечителство, ако не бъде продадена.
Твърди се, че в Румъния „Лукойл“ също обмисля продажбата на рафинерията си.
Българското изключение
Позицията на „Лукойл“ е най-сигурна в България, където компанията дълго време работи като квазимонополист с огромна политическа власт, пише Politico.
Компанията „често се смята за инструмент за канализиране на геополитическия дневен ред на Кремъл“ поради своите „мощни мрежи на влияние [и] монополна позиция“ в страната, казва Ивайло Мирчев от „Демократична България“ за изданието.
Когато страните от ЕС миналата година постигнаха споразумение да забранят вноса на руски петрол по море, считано от 5 декември, България се бори упорито, за да спечели двегодишна дерогация, която „бе предоставена, за да се гарантира сигурността на доставките“ на страната, казва служител на ЕС.
Владимиров нарича дерогацията "нарушение на законодателството на ЕС за конкуренцията", което ще увеличи печалбата на „Лукойл“ и добавя: "През последните две десетилетия „Лукойл“ олицетворява завладяването на държавата в България."
Бургаската рафинерия на „Лукойл“, която осигурява 50% от потреблението на гориво в България и представлява 10% от БВП на страната, ще бъде „златна мина“, след като санкциите на ЕС срещу руските рафинирани продукти влязат в сила на 5 февруари, казва Юджийн Линдел, ръководител на отдела за рафинирани продукти в енергийната консултантска компания FGE.
Горивата и петролните продукти обаче са предназначени за вътрешния пазар и могат да се изнасят само за Украйна. Според Владимиров „Лукойл“ продава 32 хил. барела газьол на Украйна на ден и предупреждава, че има "много висок риск" от контрабанда към други страни от ЕС. „Лукойл“, от своя страна, казва: "Компанията не проследява къде отиват нейните продукти, след като бъдат продадени".
Но дори в България времената за „Лукойл“ се променят, пише Politico.
Тази седмица българският парламент прие закон, който позволява на правителството да поеме контрола над бургаската рафинерия в случай на заплаха за националната сигурност.
Въпреки че „може да се твърди, че това... е намалило значително властовата позиция на „Лукойл“, казва Мирчев, правителствената инициатива за контрол върху рафинерията е „най-консервативният възможен подход“ със сложно изпълнение.
През ноември „Лукойл“ сключи сделка с правителството да прехвърли счетоводството на българската си дейност от Швейцария в България и да започне да плаща по-високи данъци в страната. През 2021 г. „Лукойл“ е платил едва 3,5 млн. лв. данъци, докато тази година правителството очаква между 600 и 700 млн. лв.
Българското правителство не е отговорило на запитване за коментар.
В крайна сметка ще бъде трудно за „Лукойл“ да запази европейските си активи в средносрочен план, казва Александра Прокопенко, независим анализатор и бивш служител на Руската централна банка.
„Петролните компании са огромни данъкоплатци в Русия и не смятам, че европейските клиенти и европейските власти ще толерират, че компания с руски корени трупа печалба в Европа и след това плаща данъци в Русия… това е невъзможно“, казва тя. „Не съм сигурна, че „Лукойл“ може да остане в Европа, без да отреже руските си корени“.
11:17 | 20.01.23 г.
