Притеснителни факти около споразумението с американската корпорация GemCorp установи временната комисия към Народното събрание, която анализираше казуса. Според заключенията този меморандум е дал възможност на частни компании да играят съществена роля за стратегическия сектор енергетика, както и създава потенциални условия за възникване на риск за енергийната, а съответно и националната сигурност. На закрито заседание на комисията Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) е представила свои доклади, които от временната комисия описват като "притеснителни" за националната сигурност.
От публикувания на страницата на парламента доклад от дейността е видно, че в Министерството на енергетиката няма никакви документи за водени преговори преди подписването на необвързващия Меморандум за разбирателство, който касае развитието на енергетиката и е на стойност 1 млрд. долара. Във ведомството няма информация за собствеността на двете компании, които са посочени в Меморандума - GemCorp и IP3, нито че е правена подобна проверка. Опасенията са, че двете компании са с руски собственици.
Анализите са показали още, че този меморандум е трябвало да бъде ратифициран от Народното събрание, както и да бъде уведомена Европейската комисия, защото предвижда споразумения в ядрената енергетика, което не се е случило. Министърът на енергетиката - тогава Александър Николов, пък не е получил мандат от Министерския съвет да представлява държавата и да подпише този документ, каквато е практиката.
Пред депутатите в комисията Николов е коментирал, че няма нарушение на процедурите, защото меморандумът е неангажиращ.
Притеснително обаче е искането на голям обем информация и достъп до компании от енергийния сектор, част от които са и обекти на националната сигурност. Например е искана цялата финансова информация за "Мини Марица". Компанията е изпратила искане за допуск от страна на Българския енергиен холiднг (БЕХ), в чиято структура е, но одобрение не е получено и след това искане за предоставяне на такава информация не е отправено повторно.
Искана е и информация, включително и копия на лични документи на управляващи в БЕХ, става ясно още от доклада.
Интересно е и включването на клауза за арбитраж в необвързващ меморандум. Според Николов тази точка е само в полза на България. В първоначалния документ арбитражът е бил във Вашингтон, а по-късно е преместен в Арбитражния съд в Париж.
Споразумението предвижда съвместни проекти по отношение на развитие на зелената енергия, малки модулни реактори на територията на АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй". В него са вписани още и доставки на втечнен газ за "Булгаргаз" още преди "Газпром" да преустанови доставките на тръбен газ за страната. Предвидено е изграждане на нов магистрален газопровод през България и Румъния до Украйна съобразно нуждите на Киев.
Подобен газопровод съществува и в момента - през него години наред България получаваше руски газ, преди доставките да бъдат прехвърлени към "Турски поток" и капацитетът на тръбите в момента е свободен.
Меморандумът в крайна сметка беше прекратен едностранно по искане на България на 18 ноември 2022 година. Преди това още Александър Николов е искал споразумението да бъде прекратено по взаимно съгласие с писмо от 27 юли, което обаче е оставено без отговор от другата страна. По тази причина и служебният министър на енергетиката Росен Христов е поискал едностранното прекратяване, което влиза в сила от 28 ноември 2022 г.
В доклада на временната парламентарна комисия е записано още, че Кирил Петков е забавил решението за прекратяване на споразумението с GemCorp въпреки предупреждения от страна на ДАНС за възможни заплахи.
Петков, който днес е депутат от "Продължаваме промяната", обясни по време на дискусиите около доклада, че меморандумът е необвързващ, предвиждащ единствено потенциални инвестиции и е прекратен по време на оперативно заседание на Министерския съвет. Решението е било взето, след като е била станала известна информацията, че преди подписване на споразумението в GemCorp е имало руски капитали. Няма щети за държавата от този меморандум, заяви още бившият премиер.
След няколко часа дебати, в които бившите управляващи от ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" си отправяха обвинения за проблеми в енергетиката като цяло, депутатите решиха със 129 гласа "за" докладът да бъде изпратен на ДАНС, Министерския съвет и Министерството на вътрешните работи. Против това решение се обявиха само депутати от "Продължаваме промяната" и "Демократична България".
14:30 | 05.01.23 г.
