Германските индустрия и общество отново се оказват много по-устойчиви и адаптивни, отколкото някои хора смятаха. Често се чертаят ужасяващи сценарии за опасно енергийно нормиране или голям спад на нашата икономика. Но ние не сме близо до това. С една предизвикателна година зад гърба ни, това е добра новина – не само за Германия, но и за Европа, пише за Financial Times немският финансов министър Кристиан Линднер.
Компаниите и домакинствата реагираха светкавично на рязкото поскъпване на енергията. Те инсталираха по-ефективни отоплителни или производствени съоръжения, преминаха към алтернативи и внасяха междинни продукти. Резултатите са обнадеждаващи: германските домакинства и предприятия са намалили значително потреблението на газ, въпреки скорошното студено време. От началото на войната в Украйна (24 февруари – бел. прев.) до средата на декември индустриалното потребление на газ в Германия беше (коригирано спрямо температурата) с около 20% по-ниско от средното ниво за предходните три години. Въпреки че някои фирми понижиха производството, особено в енергоемките сектори, индустриалното производство като цяло е спаднало само с около 1% от началото на 2022 г. Освен това, според прочуване, публикувано от института Ifo през ноември, над една трета от германските компании видяха потенциал в допълнителното намаляване на потреблението на газ, без да застрашават производството си.
Вместо да налагаме прекомерни законови разпоредби, ние разчитаме на ценовите сигнали и благоразумието на пазарните участници, за да създадем правилните стимули и да намалим потреблението на газ.
Ще следваме този подход през следващите месеци, когато икономисването на енергия ще остане важно. Последните ни мерки за облекчение няма да изкривят ценовите сигнали. За тази цел Бундестагът одобри спирачки на цените за газа и електроенергията на последната си сесия през 2022 г. Те са предназначени да функционират без никаква намеса в пазарите или при цените. Тази система ще изплати фиксирана сума спрямо потреблението от предходни години и текущата разлика спрямо референтна цена - независимо от текущото потребление.
Спирачките на енергийните цени са основният компонент на „защитния щит“ на Германия, който предоставя до 200 милиарда евро на разположение за мерки от 2022 до 2024 г. С оглед размера на германската икономика, нейната голяма зависимост от руския енергиен внос в миналото и факта, че мерките изтичат през 2024 г., това са балансирани и целесъобразни механизми. За разлика от инструментите, използвани в други страни, нашите нови мерки няма да повлияят на процеса на ценообразуване, движен от търсенето и предлагането, или върху стимулите за пестене на газ. Фирмите и домакинствата ще продължат да спестяват пълната пазарна цена, когато намаляват консумацията си с единица газ или електроенергия. По този начин ценовите компенсации избягват и създаването на допълнително търсене на газ за сметка на потребителите в други европейски страни. Никой не трябва да се страхува, че конкуренцията ще бъде изкривена или че газът ще бъде изкупен. Всъщност, скорошен анализ на МВФ за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата изрично хвали спирачките на цените на енергията в Германия.
Настоящите развития потвърждават ефективността на пазарно базирания подход и показват, че трябва да разчитаме и на ценовите сигнали, когато става въпрос за намаляване на емисиите на CO₂. Миналата година домакинствата и компаниите имаха само няколко седмици да се адаптират, но вече видяхме силен отговор. Ефектът от цените на CO₂ може да бъде още по-силен, тъй като е възможна адаптация за много по-дълго време, а и те допълнително влияят върху очакванията и дългосрочните решения. Регулаторните интервенции и схемите за субсидиране, дори ако са добре насочени, не могат да се конкурират с пазарната координация и стимули, които подкрепят индивидуалното вземане на решения и насърчават иновациите.
Европа и Германия могат да преодолеят тази криза без срив на индустриалното производство. Ние също така имаме възможност да се справим ефективно с преминаването към климатична неутралност. И в двата случая трябва да имаме доверие в ценовите сигнали, както и в силата на хората и бизнеса да правят иновации и да се адаптират.
19:19 | 09.01.23 г.
