България води активно преговори за дългосрочно сътрудничество с Турция за капацитет по терминалите за втечнен газ и тръбопроводите в страната. Когато се постигне споразумение, ще може да се договорят и дългосрочни доставки на втечнен газ, разказа в ефира на "Нова телевизия" служебният министър на енергетиката Росен Христов.
Той коментира още, че Анкара е предложила България да се включи в техните преговори за дългосрочни доставки на втечнен газ, водени с компании от САЩ, Норвегия и други.
Годишното потребление на газ в България е около 3,5 млрд. куб. метра, заяви РосенХристов. Около 30% получаваме по дългосрочен договор с Азербайджан, а останалите - в момента са доставки по краткосрочни договори. При дългосрочните договорки обаче можем да се възползваме от по-ниска цена и затова активно се търси капацитет в региона. Освен Турция България може да разчита още и на терминала "Ревитуса" в Гърция, както и строящото се съоръжение край Александруполис, в което "Булгартрансгаз" има дял.
Христов обясни още, че се анализира възможността "Булгаргаз" да увеличи вноса и да ограничи максимално черпенето на газ от газохранилището "Чирен", където газът е с по-висока цена. Той очаква, че цените на пазара ще започнат да падат в резултат от въвеждането на таван на цената на природния газ и цената на газа през януари ще бъде под 200 лева за мегаватчас.
Колкото до рафинерията на "Лукойл" в Бургас, властите се опитват да осигурят алтернативните доставки на петрол, обясни министърът. Проблемът е логистичен, а не технологичен - "Нефтохим" има възможност да преработва и неруски петрол. Всичко е въпрос на настройки на съоръженията, но те не могат да се променят непрекъснато. Румъния например има изграден петролопровод и получава петрол от Казахстан, тоест неруски петрол за мощностите и на "Лукойл", и на Rompetrol в страната.
В Министерството на енергетиката се работи активно, за да бъде намерено решение за алтернативните доставки, заобикаляйки Босфора.