Първичното енергийно потребление на Европейския съюз се повишава с почти 6% през 2021 г., сочат данните на Евростат. То все още е под нивата на предпандемичната 2019 година, но с този темп страните от общността са далеч от целите за намаляване на енергийното потребление до 2030 г., посочват от Евростат. Не е ясно дали тази тенденция ще се задържи на фона на енергийната криза и рекордните цени за енергоресурсите през 2022 г.
През миналата година първичното енергийно потребление, тоест включително и загубите от трансформацията на енергията, достига 1,3 млрд. тона петролен еквивалент, спрямо 1,36 млрд. тона през 2019 г. През 2020 г. ЕС беше най-близо до целите за 2030 година, сочат още данните на статистиката.
Крайното енергийно потребление, тоест потреблението на енергия от крайните потребители - домакинства, индустрия и селско стопанства, достига 968 млн. тона петролен еквивалент и се увеличава с 6,8% спрямо 2020 г. Спрямо 2019 г. има намаление от 1,8 на сто.
Понижението и при първичното, и при крайното енергийно потребление през 2020 г. е в резултат от пандемията от коронавируса и още през следващата година спадът се забавя. Затова Евростат прави по-релевантно сравнение - със средните нива в периода 2017-2019 година, или с опит за изчистване на ефекта от коронавируса. Но трябва да отбележим все пак, че и през 2021 г. имаше известни ограничения, свързани с Covid - 19.
На този фон статистиката показва още, че първичното енергийно потребление през миналата година спрямо средните нива през 2017-2019 г. намалява най-видимо в Естония (-16,8%) и Португалия (-13,3%) и се увеличава в Литва (5,7%) и Полша (2,7%). По отношение на крайното енергийно потребление най-голямото понижение отчита Малта (-10%) и Кипър (-9,7%). В същото време има ръст в Румъния (7,5%) и България (3,9%).
18:20 | 19.12.22 г.
