Германия е похарчила 440 млрд. евро, за да поддържа енергетиката си през деветте месеца на войната в Украйна, изчислява Ройтерс. Става дума за средствата за схемите за подкрепа на бизнеса и домакинствата, финансирането и национализацията на изпаднали в криза енергийни компании, както и заради високата цена на енергоресурсите.
Например за контрола върху звеното на "Газпром" в страната - Sefe, бяха платени 14 млрд. евро, а за Uniper - 51 млрд. евро. Отделно са мерките за справяне с високите цени на енергията (общо четири на стойност 295 млрд. евро), разходите за инфраструктура и внос на втечнен газ (10 млрд. евро) и т.н.
Сумата е внушителна - Берлин дава за енергетиката по 1,5 млрд. евро на ден от 24 февруари насам, допълва още агенцията. Реално почти същите средства бяха отделени и за справянето с пандемията от коронавируса през 2020 година, когато в продължение на месеци много фирми спряха работата си, а хората останаха затворени по домовете си. Данните показват, че тогава са били платени 480 млрд. евро, за да бъде съхранена икономиката.
Най-голямата европейска икономика сега обаче е принудена да следи внимателно прогнозата за времето, защото една по-дълга студена вълна може да изчерпи резервите от газ. За първи път от половин век насам Германия е изправена пред вариант да остане без всякакви доставки на руски газ, пише още Ройтерс.
Германски анализатори от Института за световна икономика в Киел коментират, че икономиката на страната в момента е в критична фаза, тъй като няма никаква яснота относно бъдещите доставки на природен газ. Германия може да разчита на втечнен газ и на възобновяеми източници, но и за двата източника са нужни години, за да достигнат нужните нива.
Преди войната Германия купуваше по 58 млрд. куб. метра природен газ от Русия (страната беше най-големият пазар на "Газпром"). Сега Берлин търси алтернативи - плановете например са до 2030 г. възобновяемите енергийни източници да осигуряват 80% от електроенергията. През 2021 г. делът им в микса е 42%.
Последните официални данни показват рекорден ръст на зелените мощности през 2021 г. - нови 5,6 гигавата соларни панели и 1,7 гигавата вятърни турбини. За да бъде постигната целта за 2030 г. обаче вятърните турбини трябва да се увеличават с по 10 гигавата годишно, а соларните панели - с 22 гигавата годишно, сочат изчисленията на федералното правителство.
По отношение на втечнения газ страната започва "от нулата". Очакванията обаче са, че до края на 2023 г. капацитетът ще позволява внос на около 30 млрд. куб. метра годишно.
Според анализите на института през тази и следващата година Берлин ще плати със 124 млрд. евро повече за енергия. За сравнение, в периода 2020 - 2021 г. сметките са били със 7 млрд. евро по-високи, но и търсенето, а съответно и цените на пазарите, бяха по-ниски заради пандемията от коронавируса.
Високите цени на енергоизточниците поставят в тежко положение енергоинтензивната индустрия - например химическата, която е сред водещите за германската икономика. Очакванията са, че компаниите от този сектор ще намалят производството си с 8,5% през 2022 г.
13:23 | 15.12.22 г.
